Езекил 19
1 При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:
Thou. therefore take up a dirge, for the prince of Israel;
2 Що беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.
and thou shalt say— How was thy mother a lioness, Between lions, she lay down, - In the midst of young lions, She nourished her whelps;
3 Тя изхрани едно от лъвчетата си, Което, като стана млад лъв, И се научи да граби лов, ядеше човеци.
And she reared up one of her whelps— A young lion, he became, And he learned to rend prey. Men, he devoured.
4 И народите чуха за него; Хванат биде в ямата им, И с куки го закараха в Египетската земя.
Then nations heard of him. In their pit, was he caught, — So they brought him with hooks. Into the land of Egypt.
5 А тя като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби, Взе още едно от лъвчетата си Та направи и него млад лъв.
And she saw she had waited Lost was her hope, Then took she another of her whelps. A young lion, she made him.
6 И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци.
Yea he went to and fro amidst lions A young lion, he became, - And he learned to rend prey. Men, he devoured;
7 Той познаваше палатите им, И запустяваше градовете им; И от гласа на рева му Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.
And he injured his widows, And their cities, laid waste, - And deserted was the land and its fulness, At the noise of his roaring.
8 Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.
Then set upon him the nations round about. From the provinces, - And spread over him their net In their pit, was he caught;
9 И с куки го туриха в решетка Та го закараха при Вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласа му По Израилевите планини.
And they put him in a cage with hooks, And brought him to Babylon’s king, — They brought him into strong-holds, That his noise might be heard no more Among the mountains of Israel.
10 Майка ти, с жизненост като твоята, Беше като лоза, посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.
Thy mother [was] like a vine of thy vineyard, By waters, was planted, — Fruitful and full of branches, she became By reason of waters abundant;
11 Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна нависоко всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.
And they served her as staves of power For the sceptres of rulers, And high became the stature thereof With its interwoven foliage, - And it was seen by its height, By its multitude of branches.
12 Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха и изсъхнаха; Огън ги изяде.
Then was she uprooted in indignation To the ground, was she cast, And an east wind, dried up her fruit, —Broken off and withered were her staves of power, A fire, devoured them.
13 А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.
Now, therefore, is she planted in a desert, -In a land parched and dry;
14 И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма вече в нея жезъл достатъчно як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.
And there hath gone forth a fire out of her staves of rods. Her fruit, hath it devoured, And there is in her no staff of power. As a sceptre to bear rule. A dirge, it is, and hath been made a dirge.
