Езекил 19
1 При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:
Moreover take thou up a lamentation for the princes of Israel,
2 Що беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.
And say, What is thy mother? A lioness: she lay down among lions, she nourished her whelps among young lions.
3 Тя изхрани едно от лъвчетата си, Което, като стана млад лъв, И се научи да граби лов, ядеше човеци.
And she brought up one of her whelps: it became a young lion, and it learned to catch the prey; it devoured men.
4 И народите чуха за него; Хванат биде в ямата им, И с куки го закараха в Египетската земя.
The nations also heard of him; he was taken in their pit, and they brought him with chains unto the land of Egypt.
5 А тя като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби, Взе още едно от лъвчетата си Та направи и него млад лъв.
Now when she saw that she had waited, and her hope was lost, then she took another of her whelps, and made him a young lion.
6 И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци.
And he went up and down among the lions, he became a young lion, and learned to catch the prey, and devoured men.
7 Той познаваше палатите им, И запустяваше градовете им; И от гласа на рева му Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.
And he knew their desolate palaces, and he laid waste their cities; and the land was desolate, and the fulness thereof, by the noise of his roaring.
8 Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.
Then the nations set against him on every side from the provinces, and spread their net over him: he was taken in their pit.
9 И с куки го туриха в решетка Та го закараха при Вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласа му По Израилевите планини.
And they put him in ward in chains, and brought him to the king of Babylon: they brought him into holds, that his voice should no more be heard upon the mountains of Israel.
10 Майка ти, с жизненост като твоята, Беше като лоза, посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.
Thy mother is like a vine in thy blood, planted by the waters: she was fruitful and full of branches by reason of many waters.
11 Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна нависоко всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.
And she had strong rods for the sceptres of them that bare rule, and her stature was exalted among the thick branches, and she appeared in her height with the multitude of her branches.
12 Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха и изсъхнаха; Огън ги изяде.
But she was plucked up in fury, she was cast down to the ground, and the east wind dried up her fruit: her strong rods were broken and withered; the fire consumed them.
13 А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.
And now she is planted in the wilderness, in a dry and thirsty ground.
14 И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма вече в нея жезъл достатъчно як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.
And fire is gone out of a rod of her branches, which hath devoured her fruit, so that she hath no strong rod to be a sceptre to rule. This is a lamentation, and shall be for a lamentation.
