Езекил 19
1 При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:
Moreover, take thou up a lamentation for the rulers of Israel,
2 Що беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.
and say, What was thy mother? A lioness. She couched among lions. In the midst of the young lions she nourished her whelps.
3 Тя изхрани едно от лъвчетата си, Което, като стана млад лъв, И се научи да граби лов, ядеше човеци.
And she brought up one of her whelps. He became a young lion, and he learned to catch the prey. He devoured men.
4 И народите чуха за него; Хванат биде в ямата им, И с куки го закараха в Египетската земя.
The nations also heard of him. He was taken in their pit, and they brought him with hooks to the land of Egypt.
5 А тя като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби, Взе още едно от лъвчетата си Та направи и него млад лъв.
Now when she saw that she had waited, and her hope was lost, then she took another of her whelps, and made him a young lion.
6 И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци.
And he went up and down among the lions. He became a young lion, and he learned to catch the prey. He devoured men.
7 Той познаваше палатите им, И запустяваше градовете им; И от гласа на рева му Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.
And he knew their palaces, and laid waste their cities. And the land was desolate, and the fullness of it, because of the noise of his roaring.
8 Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.
Then the nations set against him on every side from the provinces, and they spread their net over him. He was taken in their pit.
9 И с куки го туриха в решетка Та го закараха при Вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласа му По Израилевите планини.
And they put him in a cage with hooks, and brought him to the king of Babylon. They brought him into strongholds, that his voice should no more be heard upon the mountains of Israel.
10 Майка ти, с жизненост като твоята, Беше като лоза, посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.
Thy mother was like a vine in thy blood, planted by the waters. It was fruitful and full of branches because of many waters.
11 Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна нависоко всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.
And it had strong twigs for the scepters of those who bore rule. And their stature was exalted among the thick boughs, and they were seen in their height with the multitude of their branches.
12 Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха и изсъхнаха; Огън ги изяде.
But it was plucked up in fury. It was cast down to the ground, and the east wind dried up its fruit. Its strong twigs were broken off and withered. The fire consumed them.
13 А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.
And now it is planted in the wilderness, in a dry and thirsty land.
14 И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма вече в нея жезъл достатъчно як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.
And fire has gone out of the twigs of its branches. It has devoured its fruit, so that there is no strong twig in it to be a scepter to rule. This is a lamentation, and shall be for a lamentation.
