Изход 1
1 Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си:
Ово су имена синова Израиљевих који дођоше у Мисир, дођоше с Јаковом, сваки са својом породицом:
2 Рувим, Симеон, Левий и Юда,
Рувим, Симеун, Левије и Јуда,
3 Исахар, Завулон, и Вениамин,
Исахар, Завулон и Венијамин,
4 Дан и Нефталим, Гад и Асир.
Дан и Нефталим, Гад и Асир.
5 Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет.
А свега беше их од бедара Јаковљевих седамдесет душа с Јосифом, који беше у Мисиру.
6 И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение.
А Јосиф умре и сва браћа његова и сав онај нараштај.
7 А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, щото земята се изпълни от тях.
И синови Израиљеви народише се и умножише се, и напредоваше и осилише веома, да их се земља напуни.
8 Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.
Тада наста нов цар у Мисиру, који не знаше за Јосифа;
9 И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;
И рече народу свом: Гле, народ синова Израиљевих већи је и силнији од нас.
10 елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.
Него хајде мудро да поступамо с њима, да се не множе, и кад настане рат да не пристану с непријатељима нашим и не ударе на нас и не оду из земље.
11 Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.
И поставише над њима настојнике да их муче тешким пословима; и грађаше народ Израиљев Фараону градове Питом и Рамесу.
12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че египтяните се отвращаваха от израилтяните.
Али што га више мучаху то се више множаше и напредоваше, да се грожаху од синова Израиљевих.
13 Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;
И жестоко нагоњаху Мисирци синове Израиљеве на послове,
14 огорчаваха живота им с тежка работа, да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.
И загорчаваху им живот тешким пословима, блатом и опекама и сваким радом у пољу, и сваким другим послом, на који их жестоко нагоњаху.
15 При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:
И још заповеди цар мисирски бабицама јеврејским, од којих једној беше име Сефора, а другој Фува,
16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.
И рече: Кад бабичите Јеврејке, и у порођају видите да је мушко, убијте га, а кад буде женско, нек остане живо.
17 Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетския цар, а оставяха живи мъжките деца.
Али се бабице бојаху Бога, и не чињаху како им рече цар мисирски, него остављаху децу у животу.
18 Тогава египетския цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?
А цар мисирски дозва бабице, и рече им: Зашто то чините, те остављате у животу мушку децу?
19 И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.
А бабице рекоше Фараону: Јеврејке нису као жене Мисирке; јаче су; док им дође бабица, оне већ роде.
20 Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.
И Бог учини добро бабицама; и народ се умножи и осили веома;
21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.
И што се бабице бојаху Бога, начини им куће.
22 Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди на евреите, хвърляйте го в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.
Тада заповеди Фараон свему народу свом говорећи: Сваког сина који се роди баците у воду, а кћери све остављајте у животу.
