Изход 5

1 След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.

And afterward Moses and Aaron went in, and told Pharaoh, Thus saith the LORD God of Israel, Let my people go, that they may hold a feast to me in the wilderness.

2 Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля.

And Pharaoh said, Who is the LORD, that I should obey his voice to let Israel go? I know not the LORD, neither will I let Israel go.

3 А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож.

And they said, The God of the Hebrews hath met with us: let us go, we pray thee, three days’ journey into the desert, and sacrifice to the LORD our God; lest he fall upon us with pestilence, or with the sword.

4 Но египетския цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи.

And the king of Egypt said to them, Why do ye, Moses and Aaron, loose the people from their works? go to your burdens.

5 Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи.

And Pharaoh said, Behold, the people of the land now are many, and ye make them rest from their burdens.

6 И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки:

And Pharaoh commanded the same day the taskmasters of the people, and their officers, saying,

7 Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява.

Ye shall no more give the people straw to make brick, as before: let them go and gather straw for themselves.

8 Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

And the number of the bricks, which they made before, ye shall lay upon them; ye shall not diminish any of it: for they are idle; therefore they cry, saying, Let us go and sacrifice to our God.

9 Нека се възлагат още по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливите думи.

Let more work be laid upon the men, that they may labour in it; and let them not regard vain words.

10 И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява.

And the taskmasters of the people went out, and their officers, and they spoke to the people, saying, Thus saith Pharaoh, I will not give you straw.

11 Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.

Go ye, get for yourselves straw where ye can find it: yet not any of your work shall be diminished.

12 Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява.

So the people were scattered abroad throughout all the land of Egypt to gather stubble instead of straw.

13 А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява.

And the taskmasters hastened them, saying, Fulfil your works, your daily tasks, as when there was straw.

14 И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред?

And the officers of the children of Israel, which Pharaoh’s taskmasters had set over them, were beaten, and demanded, Why have ye not fulfilled your task in making brick both yesterday and to day, as before?

15 Тогова надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си?

Then the officers of the children of Israel came and cried to Pharaoh, saying, Why dealest thou thus with thy servants?

16 Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде.

There is no straw given to thy servants, and they say to us, Make brick: and, behold, thy servants are beaten; but the fault is in thy own people.

17 Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу.

But he said, Ye are idle, ye are idle: therefore ye say, Let us go and sacrifice to the LORD.

18 Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли.

Go therefore now, and work; for there shall no straw be given you, yet shall ye deliver the number of bricks.

19 И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли.

And the officers of the children of Israel saw that they were in trouble, after it was said, Ye shall not diminish the number of your bricks of your daily task.

20 И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намираха на пътя;

And they met Moses and Aaron, who stood in the way, as they came forth from Pharaoh:

21 и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият.

And they said to them, The LORD look upon you, and judge; because ye have made us odious in the eyes of Pharaoh, and in the eyes of his servants, to put a sword in their hands to slay us.

22 Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил?

And Moses returned to the LORD, and said, Lord, why hast thou so oppressed this people? why is it that thou hast sent me?

23 Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?

For since I came to Pharaoh to speak in thy name, he hath done evil to this people; neither hast thou delivered thy people at all.