Изход 5
1 След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.
And afterward Moses and Aaron have entered, and they say to Pharaoh, “Thus said YHWH, God of Israel: Send My people away, and they keep a celebration for Me in the wilderness”;
2 Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля.
and Pharaoh says, “Who [is] YHWH, that I listen to His voice to send Israel away? I have not known YHWH, and I also do not send Israel away.”
3 А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож.
And they say, “The God of the Hebrews has met with us; please let us go a journey of three days into the wilderness, and we sacrifice to our God YHWH, lest He meet us with pestilence or with sword.”
4 Но египетския цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи.
And the king of Egypt says to them, “Why, Moses and Aaron, do you free the people from its works? Go to your burdens.”
5 Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи.
Pharaoh also says, “Behold, the people of the land [are] numerous now, and you have caused them to cease from their burdens!”
6 И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки:
And on that day Pharaoh commands the exactors among the people and its authorities, saying,
7 Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява.
“You do not add to give straw to the people for the making of the bricks as before—they go and have gathered straw for themselves;
8 Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.
and you put on them the proper quantity of the bricks which they are making before, you do not diminish from it, for they are remiss, therefore they are crying, saying, Let us go, let us sacrifice to our God;
9 Нека се възлагат още по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливите думи.
let the service be heavy on the men, and let them work at it, and not be dazzled by lying words.”
10 И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява.
And the exactors of the people, and its authorities, go out, and speak to the people, saying, “Thus said Pharaoh: I do not give you straw,
11 Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.
you—go, take straw for yourselves where you can find [it], for there is nothing diminished of your service.”
12 Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява.
And the people are scattered over all the land of Egypt, to gather stubble for straw,
13 А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява.
and the exactors are making haste, saying, “Complete your works, the matter of a day in its day, as when there is straw.”
14 И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред?
And the authorities of the sons of Israel, whom the exactors of Pharaoh have placed over them, are beaten, saying, “Why have you not completed your portion in making brick as before, both yesterday and today?”
15 Тогова надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си?
And the authorities of the sons of Israel come in and cry to Pharaoh, saying, “Why do you do thus to your servants?
16 Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде.
Straw is not given to your servants, and they are saying to us, Make bricks, and behold, your servants are struck—and your people have sinned.”
17 Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу.
And he says, “Remiss—you are remiss, therefore you are saying, Let us go, let us sacrifice to YHWH;
18 Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли.
and now, go, serve; and straw is not given to you, and you give the [required] measure of bricks.”
19 И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли.
And the authorities of the sons of Israel see them in affliction, saying, “You do not diminish from your bricks; the matter of a day in its day.”
20 И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намираха на пътя;
And they meet Moses and Aaron standing to meet them in their coming out from Pharaoh,
21 и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият.
and say to them, “YHWH look on you, and judge, because you have caused our fragrance to stink in the eyes of Pharaoh, and in the eyes of his servants—to give a sword into their hand to slay us.”
22 Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил?
And Moses turns back to YHWH and says, “Lord, why have You done evil to this people? Why [is] this [that] You have sent me?
23 Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?
And since I have come to Pharaoh to speak in Your Name, he has done evil to this people, and You have not delivered Your people at all.”
