Изход 33

1 Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам.

Disse mais o Senhor a Moisés: vai, sobe daqui, tu e o povo que fizeste subir da terra do Egito, à terra que jurei a Abraão, a Isaac, e a Jacob, dizendo: Á tua semente a darei.

2 И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееце, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

E enviarei um anjo diante de ti, e lançarei fora os cananeus, e os amorreus, e os heteus, e os phereseus, e os heveus, e os jebuseus,

3 и той ще ви заведе в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя.

A uma terra que mana leite e mel: porque eu não subirei no meio de ti, porquanto és povo obstinado, para que te não consuma eu no caminho.

4 И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията.

E, ouvindo o povo esta má palavra, entristeceram-se, e nenhum deles pôs sobre si os seus atavios.

5 Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията си, та да видя какво ще сторя с вас.

Porquanto o Senhor tinha dito a Moisés: Dize aos filhos de Israel: Povo obstinado és; se um momento subir no meio de ti, te consumirei: porém agora tira de ti os teus atavios, para que eu saiba o que te hei de fazer.

6 И тъй израилтяните махнаха украшенията си, като се отклониха от планината Хорив.

Então os filhos de Israel se despojaram dos seus atavios, ao pé do monte de Horeb.

7 Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.

E tomou Moisés a tenda, e a estendeu para si fora do arraial, desviada longe do arraial, e chamou-a a tenda da congregação: e aconteceu que todo aquele que buscava o Senhor saiu à tenda da congregação, que estava fora do arraial

8 И когато Моисей излезе към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра.

E aconteceu que, saindo Moisés à tenda, todo o povo se levantava, e cada um ficou em pé à porta da sua tenda: e olhavam para Moisés pelas costas, até ele entrar na tenda

9 И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и Господ говореше на Моисея.

E aconteceu que, entrando Moisés na tenda, descia a coluna de nuvem, e punha-se à porta da tenda: e o Senhor falava com Moisés.

10 И всичките люде гледаха облачният стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха.

E, vendo todo o povo a coluna de nuvem que estava à porta da tenda, todo o povo se levantou e inclinaram-se cada um à porta da sua tenda.

11 И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше Моисей в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра).

E falava o Senhor a Moisés cara a cara, como qualquer fala com o seu amigo: depois tornou-se ao arraial; mas o seu servidor Josué, filho de Nun, mancebo, nunca se apartava do meio da tenda.

12 Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.

E Moisés disse ao Senhor: Eis que tu me dizes: Faze subir a este povo, porém não me fazes saber a quem as de enviar comigo: e tu disseste: Conheço-te por teu nome, também achaste graça aos meus olhos.

13 Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми Моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.

Agora pois, se tenho achado graça aos teus olhos, rogo-te que agora me faças saber o teu caminho, e conhecer-te-ei, para que ache graça aos teus olhos: e atenta que esta nação é o teu povo.

14 И Господ каза: Самият Аз ще вървя с тебе, и Аз ще те успокоя.

Disse pois: Irá a minha face contigo para te fazer descançar.

15 А Моисей ме рече: Ако Ти не дойдеш с мене, не ни извеждай от тука.

Então disse-lhe: Se a tua face não for conosco, não nos faças subir daqui.

16 Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята.

Como pois se saberá agora que tenho achado graça aos teus olhos, eu e o teu povo? acaso não é nisso que andas tu conosco? assim separados seremos, eu e o teu povo, de todo o povo que há sobre a face da terra.

17 И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.

Então disse o Senhor a Moisés: Farei também isto, que tens dito; porquanto achaste graça aos meus olhos; e te conheço por nome.

18 Тогава рече Моисей: Покажи ми, моля, славата Си.

Então ele disse: Rogo-te que me mostres a tua glória.

19 А Господ му каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.

Porém ele disse: Eu farei passar toda a minha bondade por diante de ti, e apregoarei o nome do Senhor diante de ti; e terei misericórdia de quem tiver misericórdia, e me compadecerei de quem me compadecer.

20 Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.

E disse mais: Não poderás ver a minha face, porquanto homem nenhum verá a minha face, e viverá.

21 Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш при канарата;

Disse mais o Senhor: Eis aqui um lugar junto a mim; ali te porás sobre a penha.

22 и когато мине славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на скалата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина;

E acontecerá que, quando a minha glória passar, te porei numa fenda da penha, e te cobrirei com a minha mão, até que eu haja passado.

23 после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.

E, havendo eu tirado a minha mão, me verás pelas costas: mas a minha face não se verá.