Изход 32
1 А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, чавекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.
And when the people saw that Moses delayed to come down from the mount, the people gathered themselves together to Aaron, and said to him, Arise, make us gods, which shall go before us; for as for this Moses, the man that brought us out of the land of Egypt, we know not what is become of him.
2 Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.
And Aaron said to them, Break off the golden earrings, which are in the ears of your wives, of your sons, and of your daughters, and bring them to me.
3 И тъй, всичките люде, извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.
And all the people broke off the golden earrings which were in their ears, and brought them to Aaron.
4 А той, като ги взе от ръцете им, даде на златото образ с резец, след като направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.
And he received them at their hand, and fashioned it with an engraving tool, after he had made it a molten calf: and they said, These are thy gods, O Israel, which brought thee out of the land of Egypt.
5 И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.
And when Aaron saw it, he built an altar before it; and Aaron made proclamation, and said, To morrow is a feast to the LORD.
6 И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.
And they rose early on the next morning, and offered burnt offerings, and brought peace offerings; and the people sat down to eat and to drink, and rose up to play.
7 Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.
And the LORD said to Moses, Go, go down; for thy people, which thou broughtest out of the land of Egypt, have corrupted themselves:
8 Скоро се отклониха от пътя, в който им съм заповядал да ходят; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,
They have turned aside quickly from the way which I commanded them: they have made them a molten calf, and have worshipped it, and have sacrificed to it, and said, These are thy gods, O Israel, which have brought thee out of the land of Egypt.
9 Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;
And the LORD said to Moses, I have seen this people, and, behold, it is a stiffnecked people:
10 сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.
Now therefore let me alone, that my wrath may burn against them, and that I may consume them: and I will make of thee a great nation.
11 Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламна гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?
And Moses besought the LORD his God, and said, LORD, why doth thy wrath burn against thy people, which thou hast brought forth from the land of Egypt with great power, and with a mighty hand?
12 Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, което възнамеряваш против людете Си.
Why should the Egyptians speak, and say, For evil did he bring them out, to slay them in the mountains, and to consume them from the face of the earth? Turn from thy fierce wrath, and repent of this evil against thy people.
13 Спомни си за слугата си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви като небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.
Remember Abraham, Isaac, and Israel, thy servants, to whom thou sworest by thine own self, and saidst to them, I will multiply your seed as the stars of heaven, and all this land that I have spoken of will I give to your seed, and they shall inherit it for ever.
14 Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.
And the LORD repented of the evil which he thought to do to his people.
15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани.
And Moses turned, and went down from the mount, and the two tables of the testimony were in his hand: the tables were written on both their sides; on the one side and on the other were they written.
16 Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:
And the tables were the work of God, and the writing was the writing of God, engraved upon the tables.
17 А като чу Исус Навиев гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана.
And when Joshua heard the noise of the people as they shouted, he said to Moses, There is a noise of war in the camp.
18 А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.
And he said, It is not the voice of them that shout for mastery, neither is it the voice of them that cry for being overcome: but the noise of them that sing do I hear.
19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевия гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината.
And it came to pass, as soon as he came near to the camp, that he saw the calf, and the dancing: and Moses’ anger burned, and he cast the tables from his hands, and broke them beneath the mount.
20 Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го с огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна праха по водата и накара Израилевите чада да я изпият.
And he took the calf which they had made, and burnt it in the fire, and ground it to powder, and scattered it upon the water, and made the children of Israel drink of it.
21 После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях?
And Moses said to Aaron, What did this people to thee, that thou hast brought so great a sin upon them?
22 И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото.
And Aaron said, Let not the anger of my lord burn: thou knowest the people, that they are set on evil.
23 Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана.
For they said to me, Make us gods, which shall go before us: for as for this Moses, the man that brought us out of the land of Egypt, we know not what is become of him.
24 И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.
And I said to them, Whoever hath any gold, let them break it off. So they gave it to me: then I cast it into the fire, and there came out this calf.
25 А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги бе съблякъл за срам между неприятелите им),
And when Moses saw that the people were naked; (for Aaron had made them naked to their shame among their enemies: )
26 застана Моисей при входа на стена и рече: Който е от към Господа нека дойде при мене. И събраха се при него всичките Левийци.
Then Moses stood in the gate of the camp, and said, Who is on the LORD’S side? let him come to me. And all the sons of Levi gathered themselves together to him.
27 И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и ибийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си.
And he said to them, Thus saith the LORD God of Israel, Put every man his sword by his side, and go in and out from gate to gate throughout the camp, and slay every man his brother, and every man his companion, and every man his neighbour.
28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже.
And the children of Levi did according to the word of Moses: and there fell of the people that day about three thousand men.
29 Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, като се дигнете всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благоволение.
For Moses had said, Consecrate yourselves to day to the LORD, even every man upon his son, and upon his brother; that he may bestow upon you a blessing this day.
30 А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.
And it came to pass on the next day, that Moses said to the people, Ye have sinned a great sin: and now I will go up to the LORD; perhaps I shall make an atonement for your sin.
31 Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.
And Moses returned to the LORD, and said, O, this people have sinned a great sin, and have made them gods of gold.
32 Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.
Yet now, if thou wilt forgive their sin --; and if not, blot me, I pray thee, out of thy book which thou hast written.
33 Но Господ рече на Моисея; Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.
And the LORD said to Moses, Whoever hath sinned against me, him will I blot out of my book.
34 А ти иди сега, води людете на мястото, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато го посетя, ще въздам върху тях наказанието на греха им.
Therefore now go, lead the people to the place of which I have spoken to thee: behold, my angel shall go before thee: nevertheless in the day when I visit I will visit their sin upon them.
35 Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.
And the LORD afflicted the people, because they made the calf, which Aaron made.
