< Изход 31 >
1 Пак говори Господ на Моисея, казвайки:
And the Lord spoke to Moses, saying,
2 Виж, Аз повиках по име Веселеила сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе;
Behold, I have called by name Beseleel the son of Urias the son of Or, of the tribe of Juda.
3 и изпълних го с Божия дух в мъдрост, в разум, в знание, и във всякакво изкуство;
And I have filled him [with] a divine spirit of wisdom, and understanding, and knowledge, to invent in every work,
4 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед,
and to frame works, to labour in gold, and silver, and brass, and blue, and purple, and spun scarlet,
5 и да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, за изработването на всякаква работа.
and works in stone, and for artificers' work in wood, to work at all works.
6 И, ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамахов син, от Давидовото племе; и на всеки който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко що съм ти заповядал:
And I have appointed him and Eliab the [son] of Achisamach of the tribe of Dan, and to every one understanding in heart I have given understanding; and they shall make all things as many as I have appointed thee, —
7 шатъра за срещане, ковчега за плочите на свидетелството, умилостивилището, което е над него, и всичките принадлежности на шатъра,
the tabernacle of witness, and the ark of the covenant, and the propitiatory that is upon it, and the furniture of the tabernacle,
8 трапезата и приборите й, чисто златния светилник с всичките му прибори, и кадилния олтар,
and the altars, and the table and all its furniture,
9 олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му;
and the pure candlestick and all its furniture, and the laver and its base,
10 служебните одежди, светите одежди на свещеника Аарона, и одеждите на синовете му, за да свещенодействуват;
and Aaron's robes of ministry, and the robes of his sons to minister to me as priests,
11 мирото за помазване, и темяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, що съм ти заповядал, да го направят.
and the anointing oil and the compound incense of the sanctuary; according to all that I have commanded thee shall they make them.
12 Господ говори още на Моисея, казвайки:
And the Lord spoke to Moses, saying,
13 Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколания, за да знаете че Аз съм Господ, Който ви освещавам.
Do thou also charge the children of Israel, saying, Take heed and keep my sabbaths; [for] they are a sign with me and among you throughout your generations, that ye may know that I am the Lord that sanctifies you.
14 Прочее, да пазите съботата, защото ви е света: който я оскверни непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си.
And ye shall keep the sabbaths, because this is holy to the Lord for you; he that profanes it shall surely be put to death: every one who shall do a work on it, that soul shall be destroyed from the midst of his people.
15 Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви.
Six days thou shalt do works, but the seventh day is the sabbath, a holy rest to the Lord; every one who shall do a work on the seventh day shall be put to death.
16 Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет.
And the children of Israel shall keep the sabbaths, to observe them throughout their generations.
17 То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.
It is a perpetual covenant with me and the children of Israel, it is a perpetual sign with me; for in six days the Lord made the heaven and the earth, and on the seventh day he ceased, and rested.
18 И като свърши говоренето си с Моисея на Синайската планина, Господ му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.
And he gave to Moses when he left off speaking to him in mount Sina the two tables of testimony, tables of stone written [upon] with the finger of God.