Изход 3
1 А Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, мадиамския жрец; и като докара овците в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина Хорив.
Now, Moses, was shepherding the flock of Jethro his father-in-law priest of Midian, —so he led forth the flock behind the desert, and came in unto the mountain of God to Horeb.
2 И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и Моисей погледна, и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше.
Then appeared the messenger of Yahweh unto him, in a flame of fire from the midst of the thorn-bush, —so he looked and lo! the thorn-bush burning with fire and yet the thorn-bush, was not consumed.
3 И Моисей си рече: Да свърна и да погледам това велико явление, защо къпината не изгаря.
And, Moses said, Let me turn aside, pray, and see this great sight, —why the thorn-bush, doth not burn up.
4 А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! И Той каза: Ето ме.
And Yahweh saw, that he turned aside to see, —so God called unto him out of the midst of the thorn-bush, and said—Moses! Moses! And he said—Behold me!
5 И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.
And he said—Do not draw nigh hither, —put off thy sandals from thy feet, for, the place whereon thou art standing is holy ground.
6 Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
And he said—I, am the God of thy father, God of Abraham, God of Isaac and God of Jacob. And Moses hid his face, for he was afraid to look upon God.
7 И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им.
Then said Yahweh, I have, seen, the humiliation of my people, who are in Egypt, —and their outcry, have I heard, by reason of their task-masters, for I know their pains;
8 И слязох за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците.
therefore have I come down to deliver them from the hand of the Egyptians, and to take them up out of that land, into a land good and large, into a land flowing with milk and honey, —into the place of the Canaanite and the Hittite, and the Amorite and the Perizzite, and the Hivite, and the Jebusite.
9 И сега, ето, вика на израилтяните стигна до Мене; още видях и притеснението, с което ги притесняват египтяните.
Now, therefore, lo! the outcry of the sons of Israel, hath come in unto me, —moreover also, I have seen the oppression, wherewith the Egyptians are oppressing them.
10 Ела, прочее, сега, и ще те изпратя при Фараона, за да изведеш людете Ми израилтяните из Египет.
Now, therefore, come thou! that I may send thee unto Pharaoh, —and bring thou forth my people—the sons of Israel—out of Egypt.
11 А Моисей рече Богу: Кой съм аз та да ида при Фараона, и да изведа израилтяните из Египет?
And Moses said unto God, Who am, I, that I should go unto Pharaoh, —and that I should bring forth the sons of Israel out of Egypt?
12 И рече му Бог: Аз непременно ще бъда с теб, и ето ти знака, че аз те изпратих; когато изведеш людете из Египет, ще послужите Богу на тая планина.
And he said—I will be with thee, and, this, to thee, [shall be] the sign, that, I have sent thee, —When thou bringest forth the people out of Egypt, ye shall do service unto God, upon this mountain.
13 А Моисей рече Богу: Ето, когато отида при израилтяните и им река: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е името? що да им кажа?
And Moses said unto God—Lo! as surely as, I, go in unto the sons of Israel, and say unto them, The God of your fathers, hath sent me unto you, So surely will they say unto me—What is his name? What shall I say unto them?
14 И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас.
And God said unto Moses, I Will Become whatsoever I please, And he said—Thus, shalt thou say to the sons of Israel, I Will Become hath sent me unto you.
15 При това, Бог рече още на Моисея: Така ще кажеш на Израилтяните: Господ Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов, ме изпрати при вас. Това е Името Ми до века, и това е Името Ми из род в род.
And God said yet further unto Moses—Thus shalt thou say unto the sons of Israel, Yahweh God of your fathers. God of Abraham God of Isaac and God of Jacob, hath sent me unto you. This, is my name to times age-abiding, And, this, my memorial to generation after generation.
16 Иди, събери Израилевите старейшини и кажи им: Господ Бог на бащите ви Бог Авраамов, Исааков, и Яковов, ми се яви и рече: Наистина ви посетих и видях онова, което ви правят в Египет;
Go—and thou shalt gather together the elders of Israel and shalt say unto them-Yahweh God of your fathers, hath appeared unto me, the God of Abraham Isaac, and Jacob saying, —I am, concerned, for you, and for what is done to you in Egypt;
17 и рече: Отсред страданието ви в Египет ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетейците, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на евусейците, в земята гдето текат мляко и мед.
therefore do I say—I will bring you up out of the humiliation of Egypt, into the land of the Canaanite and the Hittite, and the Amorite and the Perizzite, and the Hivite, and the Jebusite, —into a land flowing with milk and honey.
18 И те ще послушат думите ти; и ще отидеш ти с Израилевите старейшини, при египетския цар, и ще му речете: Иеова, Бог на евреите, ни срещна; и тъй, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог.
So will they hearken to thy voice, —and thou shalt go in—thou, and the elders of Israel, unto the king of Egypt and ye shall say unto him—Yahweh, God of the Hebrews, hath fallen in with us, Now, therefore let us go, we pray thee, a journey of three days into the desert, that we may sacrifice to Yahweh, our God.
19 Но зная аз че, египетският цар не ще ви остави да отидете, нито даже под силна ръка.
But, I, know, that the king of Egypt will not suffer you to go, —not even by a firm hand.
20 А като издигна ръката Си, ще поразя Египет с всичките Мои чудеса, които ще направя всред него; подир това той ще ви пусне.
So then I will put forth my hand and smite Egypt, with all my wonders, which I will do in the midst thereof, —and, after that, he will send you forth.
21 И ще дам на тия люде благоволението на египтяните, та, когато тръгнете, няма да отидете празни;
Thus will I give favour to this people in the eyes of the Egyptians, —so shall it come to pass that when ye do go, ye shall not go empty;
22 но всяка жена ще поиска от съседката си от квартирантката си сребърни вещи, златни вещи и облекла; и ще облечете с тях синовете и дъщерите си, и ще оберете египтяните.
but every woman shall ask of her neighbour, and of her that sojourneth in her house, jewels of silver, and jewels of gold and mantles, —and ye shall put them upon your sons and upon your daughters, so shall ye spoil the Egyptians.
