Изход 3
1 А Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, мадиамския жрец; и като докара овците в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина Хорив.
Now Moses [Drawn out] was keeping the flock of Jethro [Abundance], his father-in-law, the priest of Midian [Strife], and he led the flock to the back of the wilderness, and came to God’s mountain, to Horeb [Desert].
2 И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и Моисей погледна, и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше.
Ha mal'ak Yahweh [The Angel of He sustains breathing] appeared to him in a flame of fire out of the middle of a bush. He looked, and behold, the bush burned with fire, and the bush was not consumed.
3 И Моисей си рече: Да свърна и да погледам това велико явление, защо къпината не изгаря.
Moses [Drawn out] said, “I will turn aside now and see this great sight; why the bush is not being burned up?”
4 А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! И Той каза: Ето ме.
When Adonai saw that he turned aside to see, God called to him out of the middle of the bush, and said, “Moses [Drawn out]! Moses [Drawn out]!” He said, “Here I am.”
5 И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.
He said, “Don’t come close. Take your sandals off of your feet, for the place you are standing on is holy ground.”
6 Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
Moreover he said, “I am the God of your father, the God of Abraham [Father of a multitude], the God of Isaac [Laughter], and the God of Jacob [Supplanter].” Moses [Drawn out] hid his face; for he was afraid to look at God.
7 И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им.
Adonai said, “I have surely seen the affliction of my people who are in Egypt [Abode of slavery], and have sh'ma ·heard obeyed· their cry because of their taskmasters, for I know their sorrows.
8 И слязох за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците.
I have come down to deliver them out of the hand of the Egyptians [people from Abode of slavery], and to bring them up out of that land to a good and large land, to a land flowing with milk and honey; to the place of the Canaanite [Descendant of Humbled], the Hittite [Descendant of Trembling fear], the Amorite [Descendants of Talkers], the Perizzite [Descendant of Belonging to village], the Hivite [Wicked], and the Jebusite [Descendants of Thresher].
9 И сега, ето, вика на израилтяните стигна до Мене; още видях и притеснението, с което ги притесняват египтяните.
Now, behold, the cry of the children of Israel [God prevails] has come to me. Moreover I have seen the oppression with which the Egyptians [people from Abode of slavery] oppress them.
10 Ела, прочее, сега, и ще те изпратя при Фараона, за да изведеш людете Ми израилтяните из Египет.
Come now therefore, and I will send you to Pharaoh, that you may bring my people, the children of Israel [God prevails], out of Egypt [Abode of slavery].”
11 А Моисей рече Богу: Кой съм аз та да ида при Фараона, и да изведа израилтяните из Египет?
Moses [Drawn out] said to God, “Who am I, that I should go to Pharaoh, and that I should bring the children of Israel [God prevails] out of Egypt [Abode of slavery]?”
12 И рече му Бог: Аз непременно ще бъда с теб, и ето ти знака, че аз те изпратих; когато изведеш людете из Египет, ще послужите Богу на тая планина.
He said, “Certainly I will be with you. This will be the token to you, that I have sent you: when you have brought the people out of Egypt [Abode of slavery], you shall abad ·serve· God on this mountain.”
13 А Моисей рече Богу: Ето, когато отида при израилтяните и им река: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е името? що да им кажа?
Moses [Drawn out] said to God, “Behold, when I come to the children of Israel [God prevails], and tell them, ‘The God of your fathers has sent me to you;’ and they ask me, ‘What is his name?’ What should I tell them?”
14 И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас.
God said to Moses [Drawn out], “I Am Who I Am,” and he said, “You shall tell the children of Israel [God prevails] this: ‘I AM has sent me to you.’”
15 При това, Бог рече още на Моисея: Така ще кажеш на Израилтяните: Господ Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов, ме изпрати при вас. Това е Името Ми до века, и това е Името Ми из род в род.
God said moreover to Moses [Drawn out], “You shall tell the children of Israel [God prevails] this, ‘Yahweh, the God of your fathers, the God of Abraham [Father of a multitude], the God of Isaac [Laughter], and the God of Jacob [Supplanter], has sent me to you.’ This is my name forever, and this is my memorial to all generations.
16 Иди, събери Израилевите старейшини и кажи им: Господ Бог на бащите ви Бог Авраамов, Исааков, и Яковов, ми се яви и рече: Наистина ви посетих и видях онова, което ви правят в Египет;
Go, and gather the elders of Israel [God prevails] together, and tell them, ‘Yahweh, the God of your fathers, the God of Abraham [Father of a multitude], of Isaac [Laughter], and of Jacob [Supplanter], has appeared to me, saying, “I have surely visited you, and seen that which is done to you in Egypt [Abode of slavery];
17 и рече: Отсред страданието ви в Египет ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетейците, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на евусейците, в земята гдето текат мляко и мед.
and I have said, I will bring you up out of the affliction of Egypt [Abode of slavery] to the land of the Canaanite [Descendant of Humbled], the Hittite [Descendant of Trembling fear], the Amorite [Descendants of Talkers], the Perizzite [Descendant of Belonging to village], the Hivite [Wicked], and the Jebusite [Descendants of Thresher], to a land flowing with milk and honey.”’
18 И те ще послушат думите ти; и ще отидеш ти с Израилевите старейшини, при египетския цар, и ще му речете: Иеова, Бог на евреите, ни срещна; и тъй, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог.
They will sh'ma ·hear obey· your voice, and you shall come, you and the elders of Israel [God prevails], to the king of Egypt [Abode of slavery], and you shall tell him, ‘Adonai, the God of the Hebrews [Immigrants], has met with us. Now please let us go three days’ journey into the wilderness, that we may sacrifice to Adonai, our God.’
19 Но зная аз че, египетският цар не ще ви остави да отидете, нито даже под силна ръка.
I know that the king of Egypt [Abode of slavery] won’t give you permission to go, no, not by a mighty hand.
20 А като издигна ръката Си, ще поразя Египет с всичките Мои чудеса, които ще направя всред него; подир това той ще ви пусне.
I will reach out my hand and strike Egypt [Abode of slavery] with all my wonders which I will do among them, and after that he will let you go.
21 И ще дам на тия люде благоволението на египтяните, та, когато тръгнете, няма да отидете празни;
I will give this people chen ·grace· in the sight of the Egyptians [people from Abode of slavery], and it will happen that when you go, you shall not go empty handed.
22 но всяка жена ще поиска от съседката си от квартирантката си сребърни вещи, златни вещи и облекла; и ще облечете с тях синовете и дъщерите си, и ще оберете египтяните.
But every woman shall ask of her neighbor, and of her who visits her house, jewels of silver, jewels of gold, and clothing; and you shall put them on your sons, and on your daughters. You shall plunder the Egyptians [people from Abode of slavery].”
