Изход 23
1 Да не разнасяш лъжлив слух. Да не съдействуваш с неправедния и да не свидетелствуваш в полза на неправдата.
“Kik iland wach ma ok adiera. Kik ikony ngʼat marach kidoko janeno mar miriambo.
2 Да не следваш множеството да правиш зло; нито да свидетелствуваш в съдебно дело, така щото да се увличаш след множеството, за да изкривиш правосъдието;
“Kik itim gima rach nikech ji mangʼeny time. Ka in janeno e bura, to kik iketh bura mana nikech idwaro chwako koma ji ngʼenyie,
3 нито да показваш пристрастие към сиромаха в делото му.
kendo kik ichwak ngʼato e bura nikech odhier.
4 Ако срещнеш забъркалия се вол или осел на неприятеля си; непременно да му го закараш.
“Ka irodhno gi rwadh jasiki kata pundane ka bayo abaya molal, nyaka idwoke ne wuon-gi.
5 Ако видиш, че оселът на неприятеля ти е паднал под товара си, и не ти се иска да му помогнеш пак непременно да помогнеш заедно с него.
Ka ineno punda jasiki ka lodi motingʼo ogoye piny, to kik iweye kanyo; nyaka ine ni ikonye.
6 Да не изкривяваш правото на сиромаха между вас в делото му.
“Kik iketh buch jou modhier.
7 Отдалечавай се от всяка несправедлива работа, и не убивай невинния и праведния; защото Аз няма да оправдая нечестивия.
Kik ibed gi wach e bura mar miriambo kendo kik umi ngʼat maonge ketho ngʼadne buch tho, nimar ok anangʼwon ne ngʼat ma bura oloyo.
8 Да не приемаш подаръци, защото подаръците заслепяват видещите и извръщат душите на праведните.
“Kik iyie kawo asoya, nikech asoya dino wenge jogo maneno kendo omiyo ngʼat makare bedo ngʼama rach.
9 И да не угнетяваш чужденеца; защото вие знаете що има на сърцето на чужденеца, понеже и вие сте били чужденци в Египетската земя.
“Kik usand japiny moro modak e dieru; un uwegi ungʼeyo kaka bedo jadak chalo, nikech ne un jodak e piny Misri.
10 Шест години да сееш земята си и да събираш плодовете й;
“Kuom higni auchiel unupur puotheu kendo unuka cham monyakie,
11 а в седмата да я оставиш да си почива и да не я работиш за да се хранят сиромасите между людете ти от самораслото, и полските животни нека ядат от оставеното от тях. Така да правиш и с лозето си и с маслините си.
to e higa mar abiriyo weuru puothe onind ma ok opur kendo ma ok okomie cham. Eka joma odhier mantie e kind jou nyalo yudo chiemo, kendo le mag thim nyalo chamo gima giweyo. Timuru kamano bende ne puotheu mag mzabibu kod zeituni.
12 Шест дена да вършиш работата си; а в седмия ден да си почиваш, за да се отмори волът ти и оселът ти, и да си отдъхне синът на слугинята ти и чужденецът.
“Tiuru tijeu kuom ndalo auchiel, to e odiechiengʼ mar abiriyo kik uti tich moro amora mondo omi rwethu kod pundeu oyud yweyo kendo misumba monywol e uteu kaachiel gi jodak bende nyalo yudo yweyo.
13 И внимавайте във всичко що съм ви говорил; и име на други богове да не споменавате, нито да се чува то из устата ви.
“Nyaka une ni utimo gik moko duto ma asenyisou. Kik uluong nying nyiseche mamoko; bende kik uwe winjgi kata mana e dhou.
14 Три пъти в годината да Ми правиш празник.
“Unutimna nyasi mar sawo nyadidek e higa.
15 Да пазиш празника на безквасните хлябове; седем дена да ядеш безквасни хлябове, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в него си излязъл из Египет; и никой да не се яви пред Мене с празни ръце;
“Timuru nyasi mar sawo mar makati ma ok oketie thowi; kuom ndalo abiriyo chamuru Makati ma ok oketie thowi, kaka nachikou. Timuru ma e kinde moketi e dwe mar Abib, nimar mano e dwe mane uwuokgo e piny Misri. “Kik ngʼato bi e nyima gi lwete nono.
16 и празника на жетвата, на първите плодове на труда ти, на това, което си посял в нивата; и празника на беритбата при края на годината, когато прибираш плодовете си от нивата.
“Timuru nyasi mar Sawo mar Keyo mar cham mane ukwongo komo e puotheu. “Timuru nyasi mar Sawo mar Keyo e giko higa, ka uchoko chambu koa e puotheu.
17 Три пъти в годината всичките твои мъжки да се явят пред Господа Иеова.
“Joma chwo duto nobi e nyim Jehova Nyasaye Manyalo Gik Moko Duto nyadidek e higa.
18 Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасен хляб, нито тлъстина от празника Ми да остава през нощта до сутринта.
“Kik uchiwna remo motimgo misango kaachiel gi gimoro amora moketie thowi. “Bor chiayo modongʼ motimnago misango kik chop nyaka okinyi.
19 Най-първите плодове от земята си да принасяш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.
“Keluru cham mabeyo mokwongo nyaknu e lowo e od Jehova Nyasaye ma Nyasachu. “Kik uted nyadiel ma pod dhodho cha min.
20 Ето, изпращам ангел пред тебе да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм ти приготвил.
“Neuru, aoro malaika nyimu mondo oritu e yo kendo mondo okelu kama aseikonu.
21 Внимавайте на него и слушайте гласа му; не го предизвиквайте, защото той няма да прости престъпленията ви; понеже Моето Име е в него.
Chikuru itu kendo winjuru gima owacho. Kik ungʼanyne; nimar Nyinga ni kuome, nikech ka utimo kamano to ok enowenu.
22 Но ако слушаш внимателно гласа му, и вършиш всичко каквото говоря, тогава Аз ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници.
Ka uwinjo maber gima owacho kendo utimo gik moko duto mawacho, to abiro bedo jasik jowasiku kendo anakwed jogo makwedou.
23 Защото ангелът Ми ще върви пред тебе и ще те въведе при аморейците, хетейците, ферезейците, ханаанците, евейците и евусейците; и ще ги изтребя.
Malaikana biro telonu materu e piny jo-Amor, jo-Hiti, jo-Perizi, jo-Kanaan, jo-Hivi kod jo-Jebus kendo anatiekgi duto.
24 Да се не кланяш на техните богове, нито да им служиш, нито да вършиш според делата им; а да ги събаряш съвсем, и да изпотрошиш стълбовете им.
Kik ukulru e nyim nyisechegi kata lamogi kata luwo timbegi. Nyaka une ni umukogi kendo utoyo kite ma gilamo matindo tindo.
25 Но да служиш на Господа вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата ти; и Аз ще отмахвам всяка болест помежду ви.
Lamuru Jehova Nyasaye ma Nyasachu, kendo anagwedhu gi chiemo kod pi. Anatiek tuoche kuomu,
26 Не ще има пометкиня или бездетна в земята ти, числото на дните ти ще направя пълно.
kendo onge dhako ma iye no-oo piny, kata manobed migumba e pinyu. Abiro miyou ngima moromo chuth.
27 Ще изпратя пред тебе страх от Мене, и ще обезсиля всичките люде, между които отидеш, и ще направя всичките ти неприятели да обърнат гръб пред тебе.
“Abiro oro kihondkona otel nyimu kendo anami piny ka piny ma uromogo bagni. Anami wasiku duto ringu.
28 Ще изпратя и стършели пред тебе, които ще изгонят отпред тебе, евейците, ханаанците и хетейците.
Abiro oro masiche mondo otel nyimu kendo masichego noriemb jo-Hivi, jo-Kanaan kod jo-Hiti.
29 Няма да ги изпъдя отпред тебе в една година, да не би да запустее земята и се размножат против тебе полските зверове.
To ok anariembgi oko dichiel e higa, nikech piny nyalo bedo gunda kendo le mag thim nyalo bedonu mathoth mokalo akwana.
30 Малко по малко ще ги изпъждам отпред тебе, догде се размножиш и завладееш земята.
Abiro bedo kagologi matin tin e nyimu, nyaka chop umedru moromo kawo pinyno.
31 И ще поставя пределите ти от Червеното море до Филистимското море, и от пустинята до река Евфрат; защото ще предам местните жители в ръката ви, и ти ще ги изпъдиш отпред себе си.
“Abiro keto tongʼ mar pinyu kochakore Nam Makwar nyaka e tongʼ Nam mar Mediterania, kendo chakre e thim nyaka e Aora mar Yufrate.
32 Да не направиш завет с тях нито с боговете им.
Kik utim winjruok kodgi kata kod nyisechegi.
33 Да не живеят в земята ти, да не би да те накарат да съгрешиш против Мене; защото ако служиш на боговете им, това непременно ще ти бъде примка.
Kik uwegi gidagi e pinyu, ka ok kamano to ginimi utim richo e nyima, nikech lamo nyisechegi nobednu obadho.”
