Изход 21

1 Ето съдбите, които ще представиш пред тях.

— Сән уларниң алдиға қойидиған һөкүм-бәлгүлимиләр мунулардур: —

2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

Әгәр сән бир ибраний қулни сетивалған болсаң, у алтә жилғичә хизмитиңдә болуп, йәттинчи жили төләмсиз һөр қилинсун.

3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

У қул қилинишқа тәнһа һаләттә елип келингән болса, тәнһа һаләттә кәтсун. Аяли билән биргә елип келингән болса, аялиму униң билән биллә кәтсун.

4 Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.

Әгәр ғоҗиси униңға хотун елип бәргән болса, шундақла аяли униңға оғул-қизларни туғуп бәргән болса, аял балилири билән ғоҗисиға қелип, әр ялғуз кәтсун.

5 Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,

Лекин әгәр қул елан қилип: «Мән ғоҗам, аялим вә балилиримға муһәббитим болғини үчүн һөр болуп кәтмәймән» десә,

6 тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.

ундақта униң ғоҗиси уни Худаниң [ибадәт соруниниң] алдиға елип берип, уни ишикниң алдида яки ишикниң кешикиниң алдида турғузсун; андин ғоҗиси бигиз билән униң қулиқини тәшсун. Шундақ қилип, у мәңгүгә ғоҗисиниң қули болуп қалиду.

7 Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.

Әгәр бирким қизини дедәкликкә сетивәткән болса, у әр қуллар һөр қилинғандәк һөр қилинмисун.

8 Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.

Әгәр өзигә хас сетивалған қиз ғоҗисиға яқмиса, ундақта у қиз тәрәпниң һәқ төләп уни һөр қилишиға йол қоюши керәк. Лекин ғоҗисиниң уни ят хәлиққә сетиш һоқуқи болмайду; чүнки ғоҗиси униңға вапасизлиқ қилғандур.

9 Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.

Әгәр у қизни оғлиға хас бекиткән болса, ундақта у бәлгүлимиләр бойичә униңға өз қизидәк муамилә қилсун.

10 Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.

Әгәр ғоҗиси йәнә хотун алса, әслидә әмригә алған дедигиниң йемәк-ичмекини, кийим-кечигини вә әр-хотунчилиқ бурчини кемәйтмисун.

11 И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

Әгәр у шу үч ишни ада қилмиса, ундақта у бәдәл төлимәй һөр болсун.

12 Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.

Кимки бир адәмни уруп өлтүрүп қойса, уму чоқум өлтүрүлсун.

13 Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.

Лекин әгәр у киши [өлгүчиниң] җенини пайлап туруп қәстән өлтүрмигән, бәлки мән Худа униң қоли арқилиқ шу кишиниң өлүшигә йол қойған болсам, ундақ әһвалда Мән униңға қачидиған бир җайни орунлаштуримән.

14 Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

Лекин әгәр бириси өз хошнисини һейлә билән өлтүримән дәп, униңға қәстән һуҗум қилса, у гәрчә [панаһ издәп] қурбангаһимға қечип кәлсиму, у шу йәрдә тутулсун вә өлүмгә мәһкүм қилинсун.

15 Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.

Кимки өз атиси яки анисиға қол тәккүзсә, чоқум өлтүрүлсун.

16 Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

Кимки бир адәмни булап сатқан болса яки униң қолида барлиғи мәлум болса, җәзмән өлтүрүлүши керәк.

17 Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

Кимки өз атиси яки анисиға ләнәт қилип қарғиған болса, җәзмән өлтүрүлүши керәк.

18 Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;

Әгәр икки киши урушуп қелип, бири йәнә бирини таш я мошти билән урса, урулған киши өлмәй, орун тутуп йетип қалған болса,

19 и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.

у киши қопуп һасиға тайинип ташқириға чиққидәк болса, ундақта уни урған киши җазадин халас қилинсун; пәқәт зәхимләнгүчиниң йетип иштин қалған вақти үчүн төләм берип, уни давалитип сәллимаза сақайтсун.

20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.

Әгәр бириси қули яки дедигини таяқта урса, шундақла қул яки дедәк нәқ мәйданда өлүп кәтсә, униң үчүн [игиси] чоқум җазаға тартилсун.

21 Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.

Лекин әгәр таяқ йегүчи бир-икки күн тирик турса, ундақта қул ғоҗайининиң шәхси мал-мүлки болғини үчүн, қулниң җазасиға тартилмисун.

22 Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.

Әгәр кишиләр бир-бири билән урушуп қелип, һамилдар бир аялни уруп салса, һамилдар аялда балиси балдур туғулушидин башқа зәхимлиниш болмиса, аялниң ериниң төләм тәливи бойичә һакимларниң тәстиқидин өткүзүлүп җәриманә төлисун.

23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

Әгәр [аял яки бала] зиян-зәхәткә учриған болса, ундақта җениға җан,

24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

көзигә көз, чишиға чиш, қолиға қол, путиға пут,

25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

көйүккә көйүк, зәхимгә зәхим, көккә көк төләнсун.

26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.

Әгәр бириси өз қул я дедигиниң көзини уруп накар қилип қойса, көзи вәҗидин уни азат қилсун.

27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.

Шуниңдәк бириси өз қули я дедигиниң чишини уруп чиқиривәткән болса, чиши вәҗидин уни азат қилсун».

28 Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

Әгәр бир кала бир әр яки аял кишини үсүп өлтүрүп қойса, шу кала чоқум чалма-кесәк қилиниши керәк, униң гөши йейилмисун. Лекин калиниң егисигә гуна кәлмисун.

29 Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.

Лекин бу уйниң илгиридин үсүш адити болуп, егисигә бу һәқтә агаһ берилгән болса, лекин йәнила уни бағлимиғини үчүн әр-аял кишиләрни үсүп өлтүрүп қойған болса, ундақта кала чалма-кесәк қилинсун, егисиму өлүмгә мәһкүм қилинсун.

30 Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.

Лекин униңдин хун һәққи тәләп қилинса, өз җениниң орнида униңға қанчилик төләм қоюлған болса шуни бәрсун.

31 Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.

Калидин үсүлгүчи оғул яки қиз бала болса, калиниң егиси охшашла жуқуриқи һөкүмдикидәк бир тәрәп қилинсун.

32 Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.

Кала қул яки дедәкни үскән болса, калиниң егиси үсүлгүчиниң ғоҗисиға оттуз шәкәл күмүч бәрсун; андин кала чалма-кесәк қилинсун.

33 Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

Әгәр бириси бир ориниң ағзини очуқ қоюп яки колаватқан ориниң ағзини япмай, кала яки ешәк униңға чүшүп кәтсә,

34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.

Ундақта ориниң егиси мал егисиниң зийинини толуқ төләп бәрсун; өлгән мал униңки болиду.

35 Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.

Әгәр бирисиниң калиси йәнә бирисиниң калисини үсүп өлтүрүп қойған болса, ундақта улар тирик қалған калини сетип, пулни баравәр бөлүшсун һәм өлүк калиниму шундақ бөлүшсун.

36 Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.

Лекин калиниң илгиридин үсидиған адити барлиғи ениқ туруп, егиси уни бағлимай қоювәткән болса, ундақта үскүчи калиниң егиси калиға кала төләп бәрсун, өлүк кала униң болсун.