< Изход 21 >
1 Ето съдбите, които ще представиш пред тях.
Hæc sunt iudicia quæ propones eis.
2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
Si emeris servum Hebræum, sex annis serviet tibi: in septimo egredietur liber gratis.
3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
Cum quali veste intraverit, cum tali exeat: si habens uxorem, et uxor egredietur simul.
4 Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.
Sin autem dominus dederit illi uxorem, et pepererit filios et filias: mulier et liberi eius erunt domini sui, ipse vero exibit cum vestitu suo.
5 Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,
Quod si dixerit servus: Diligo dominum meum et uxorem ac liberos, non egrediar liber:
6 тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.
offeret eum dominus diis, et applicabitur ad ostium et postes, perforabitque aurem eius subula: et erit ei servus in sæculum.
7 Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.
Si quis vendiderit filiam suam in famulam, non egredietur sicut ancillæ exire consueverunt.
8 Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.
Si displicuerit oculis domini sui cui tradita fuerat, dimittet eam: populo autem alieno vendendi non habebit potestatem, si spreverit eam.
9 Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.
Sin autem filio suo desponderit eam, iuxta morem filiarum faciet illi.
10 Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
Quod si alteram ei acceperit, providebit puellæ nuptias, et vestimenta, et pretium pudicitiæ non negabit.
11 И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
Si tria ista non fecerit, egredietur gratis absque pecunia.
12 Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
Qui percusserit hominem volens occidere, morte moriatur.
13 Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.
Qui autem non est insidiatus, sed Deus illum tradidit in manus eius: constituam tibi locum in quem fugere debeat.
14 Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
Si quis per industriam occiderit proximum suum, et per insidias: ab altari meo evelles eum, ut moriatur.
15 Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
Qui percusserit patrem suum aut matrem, morte moriatur.
16 Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
Qui furatus fuerit hominem, et vendiderit eum, convictus noxæ, morte moriatur.
17 Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
Qui maledixerit patri suo, vel matri, morte moriatur.
18 Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
Si rixati fuerint viri, et percusserit alter proximum suum lapide vel pugno, et ille mortuus non fuerit, sed iacuerit in lectulo:
19 и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
si surrexerit, et ambulaverit foris super baculum suum, innocens erit qui percusserit, ita tamen ut operas eius, et impensas in medicos restituat.
20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
Qui percusserit servum suum, vel ancillam virga, et mortui fuerint in manibus eius, criminis reus erit.
21 Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.
Sin autem uno die vel duobus supervixerit, non subiacebit pœnæ, quia pecunia illius est.
22 Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
Si rixati fuerint viri, et percusserit quis mulierem prægnantem, et abortivum quidem fecerit, sed ipsa vixerit: subiacebit damno quantum maritus mulieris expetierit, et arbitri iudicaverint.
23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
Sin autem mors eius fuerit subsecuta, reddet animam pro anima,
24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
oculum pro oculo, dentem pro dente, manum pro manu, pedem pro pede,
25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
adustionem pro adustione, vulnus pro vulnere, livorem pro livore.
26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.
Si percusserit quispiam oculum servi sui aut ancillæ, et luscos eos fecerit, dimittet eos liberos pro oculo quem eruit.
27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.
Dentem quoque si excusserit servo vel ancillæ suæ, similiter dimittet eos liberos.
28 Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
Si bos cornu percusserit virum aut mulierem, et mortui fuerint, lapidibus obruetur: et non comedentur carnes eius, dominus quoque bovis innocens erit.
29 Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.
Quod si bos cornupeta fuerit ab heri et nudiustertius, et contestati sunt dominum eius, nec recluserit eum, occideritque virum aut mulierem: et bos lapidibus obruetur, et dominum eius occident.
30 Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.
Quod si pretium fuerit ei impositum, dabit pro anima sua quidquid fuerit postulatus.
31 Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.
Filium quoque et filiam si cornu percusserit, simili sententiæ subiacebit.
32 Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.
Si servum, ancillamque invaserit, triginta siclos argenti domino dabit, bos vero lapidibus opprimetur.
33 Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
Si quis aperuerit cisternam, et foderit, et non operuerit eam, cecideritque bos aut asinus in eam,
34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.
reddet dominus cisternæ pretium iumentorum: quod autem mortuum est, ipsius erit.
35 Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.
Si bos alienus bovem alterius vulneraverit, et ille mortuus fuerit: vendent bovem vivum, et divident pretium, cadaver autem mortui inter se dispertient.
36 Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.
Sin autem sciebat quod bos cornupeta esset ab heri et nudiustertius, et non custodivit eum dominus suus: reddet bovem pro bove, et cadaver integrum accipiet.