Изход 21
1 Ето съдбите, които ще представиш пред тях.
Now these are the lawes, which thou shalt set before them:
2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
If thou bye an Ebrewe seruant, he shall serue sixe yeres, and in the seuenth he shall go out free, for nothing.
3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
If he came himselfe alone, he shall goe out himselfe alone: if hee were married, then his wife shall go out with him.
4 Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.
If his master haue giuen him a wife, and she hath borne him sonnes or daughters, he wife and her children shalbe her masters, but he shall goe out himselfe alone.
5 Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,
But if the seruant saye thus, I loue my master, my wife and my children, I will not goe out free,
6 тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.
Then his master shall bring him vnto the Iudges, and set him to the dore, or to the poste, and his master shall bore his eare through with a nawle, and he shall serue him for euer.
7 Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.
Likewise if a man sell his daughter to be a seruant, she shall not goe out as the men seruantes doe.
8 Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.
If shee please not her master, who hath betrothed her to him selfe, then shall hee cause to buy her: hee shall haue no power to sell her to a strange people, seeing he despised her.
9 Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.
But if he hath betrothed her vnto his sonne, he shall deale with her according to the custome of the daughters.
10 Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
If he take him another wife, he shall not diminish her foode, her rayment, and recompence of her virginitie.
11 И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
And if he do not these three vnto her, the shall she go out free, paying no money.
12 Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
He that smiteth a man, and he die, shall dye the death.
13 Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.
And if a man hath not layed wayte, but God hath offered him into his hande, then I wil appoynt thee a place whither he shall flee.
14 Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
But if a man come presumptuously vpon his neighbour to slay him with guile, thou shalt take him from mine altar, that he may die.
15 Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
Also hee that smiteth his father or his mother, shall die the death.
16 Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
And he that stealeth a man, and selleth him, if it be founde with him, shall die the death.
17 Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
And hee that curseth his father or his mother, shall die the death.
18 Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
When men also striue together, and one smite another with a stone, or with the fist, and he die not, but lieth in bed,
19 и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
If hee rise againe and walke without vpon his staffe, then shall he that smote him go quite, saue onely hee shall beare his charges for his resting, and shall pay for his healing.
20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
And if a man smite his seruant, or his maide with a rod, and he die vnder his hande, he shalbe surely punished.
21 Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.
But if he continue a day, or two dayes, hee shall not be punished: for he is his money.
22 Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
Also if men striue and hurt a woman with childe, so that her childe depart from her, and death follow not, hee shall bee surely punished according as the womans husband shall appoynt him, or he shall pay as the Iudges determine.
23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
But if death follow, then thou shalt paye life for life,
24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
Eye for eye, tooth for tooth, hande for hand, foote for foote,
25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
Burning for burning, wound for wounde, stripe for stripe.
26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.
And if a man smite his seruant in the eie, or his maide in the eye, and hath perished it, hee shall let him goe free for his eye.
27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.
Also if he smite out his seruants tooth, or his maides tooth, he shall let him goe out free for his tooth.
28 Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
If an oxe gore a man or a woman, that he die, the oxe shalbe stoned to death, and his flesh shall not be eaten, but the owner of the oxe shall goe quite.
29 Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.
If the oxe were wont to push in times past, and it hath bene tolde his master, and hee hath not kept him, and after he killeth a man or a woman, the oxe shall be stoned, and his owner shall die also.
30 Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.
If there be set to him a summe of mony, then he shall pay the raunsome of his life, whatsoeuer shalbe laied vpon him.
31 Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.
Whether he hath gored a sonne or gored a daughter, he shalbe iudged after the same maner.
32 Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.
If the oxe gore a seruant or a mayde, hee shall giue vnto their master thirtie shekels of siluer, and the oxe shalbe stoned.
33 Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
And when a man shall open a well, or when he shall dig a pit and couer it not, and an oxe or an asse fall therein,
34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.
The owner of the pit shall make it good, and giue money to the owners thereof, but the dead beast shalbe his.
35 Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.
And if a mans oxe hurt his neighbours oxe that he die, then they shall sel the liue oxe, and deuide the money thereof, and the dead oxe also they shall deuide.
36 Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.
Or if it bee knowen that the oxe hath vsed to push in times past, and his master hath not kept him, he shall pay oxe for oxe, but the dead shall be his owne.
