Изход 21
1 Ето съдбите, които ще представиш пред тях.
“Ovo su propisi koje treba da im izložiš:
2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
Kad za roba kupiš jednoga Hebreja, neka služi šest godina. Sedme godine neka ode, bez otkupnine, slobodan.
3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
Ako dođe sam, neka sam i ode; ako li je oženjen, neka s njim ide i njegova žena.
4 Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.
Ako mu gospodar nabavi ženu, pa mu ona rodi bilo sinova bilo kćeri, i žena i njezina djeca neka pripadnu njezinu gospodaru, a on neka ide sam.
5 Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,
Ali ako rob otvoreno izjavi: 'Volim svoga gospodara, svoju ženu i svoju djecu, neću da budem slobodan',
6 тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.
neka ga onda njegov gospodar dovede k Bogu. Kad ga dovede k vratima ili dovratku, neka mu gospodar šilom probuši uho i neka mu trajno ostane u službi.
7 Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.
Kad čovjek proda svoju kćer za ropkinju, neka se ona ne oslobađa kao i muški robovi.
8 Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.
Ako se ne svidi svome gospodaru, koji ju je sebi bio odredio, neka joj dopusti da se otkupi. Nema prava prodati je strancima kad joj nije bio vjeran.
9 Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.
A ako je odredi svome sinu, neka s njome postupa kao i sa kćeri.
10 Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
Ako se oženi drugom, ne smije prvoj uskraćivati hrane, odjeće ili njezinih bračnih prava.
11 И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
Ne bude li joj činio ovo troje, neka je slobodna da ode bez otkupnine.”
12 Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
“Tko god udari čovjeka pa ga usmrti, neka se smrću kazni.
13 Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.
Ali ako to ne učini hotimično, nego Bog pripusti da padne u njegovu šaku, odredit ću ti mjesto kamo može pobjeći.
14 Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
Tko hotimično navali na svoga bližnjega te ga podmuklo ubije, odvuci ga i s moga žrtvenika da se pogubi.
15 Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
Tko udari svoga oca ili svoju majku, neka se kazni smrću.
16 Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
Tko otme čovjeka - bilo da ga proda, bilo da ga u svojoj vlasti zadrži - neka se kazni smrću.
17 Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
Tko prokune svoga oca ili svoju majku, neka se kazni smrću.”
18 Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
“Ako se ljudi posvade, pa jedan od njih udari drugoga kamenom ili šakom, ali ovaj ne pogine nego padne u postelju,
19 и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
ali poslije ustane i mogne izlaziti, makar i sa štapom, onda onome koji ga je udario neka je oprošteno, samo neka mu plati njegov gubitak vremena i pribavi mu posvemašnje izlječenje.
20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
Ako tko udari batinom svoga roba ili svoju ropkinju te umru pod njegovom šakom, mora snositi osvetu.
21 Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.
Ali ako rob preživi dan-dva, neka se osveta ne provodi, jer je rob njegovo vlasništvo.
22 Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
Ako se ljudi pobiju i udare trudnu ženu te ona pobaci, ali druge štete ne bude, onda onaj koji ju je udario neka plati odštetu koju zatraži njezin muž. On neka plati kako suci odrede.
23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
Bude li drugog zla, neka je kazna: život za život,
24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
oko za oko, zub za zub, ruka za ruku, noga za nogu,
25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
opeklina za opeklinu, rana za ranu, modrica za modricu.
26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.
Udari li tko svoga roba ili svoju ropkinju u oko i upropasti ga, neka ga oslobodi zbog oka.
27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.
Ako izbije zub svome robu - ili svojoj ropkinji - neka ga oslobodi zbog zuba.”
28 Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
“Kad goveče ubode čovjeka ili ženu pa ih usmrti, neka se kamenjem kamenuje. Njegovo se meso tada ne smije pojesti, a vlasniku njegovu neka je oprošteno.
29 Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.
Ali ako je to goveče i prije bolo, a njegov vlasnik, iako opominjan, nije ga čuvao, pa ono usmrti čovjeka ili ženu, neka se to goveče kamenuje; a i njegov se vlasnik ima pogubiti.
30 Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.
Ako se vlasniku označi otkupna cijena da svoj život iskupi, neka plati koliko mu se odredi.
31 Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.
Ubode li goveče dječaka ili djevojčicu, neka se prema njemu postupi isto prema ovome pravilu.
32 Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.
Ako ubode roba ili ropkinju, neka vlasnik isplati njihovu gospodaru trideset srebrnih šekela, a goveče neka se kamenuje.
33 Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
Kad tko ostavi bunar otvoren, ili tko iskopa bunar a ne pokrije ga, pa u nj upadne goveče ili magare, vlasnik bunara ima dati naknadu:
34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.
neka isplati vlasniku u novcu, a uginula životinja neka njemu pripadne.
35 Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.
Kad nečije goveče ubode goveče drugome te ono ugine, onda neka prodaju živo goveče, a dobiveni novac neka podijele; i uginulo goveče neka među sebe podijele.
36 Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.
Ali ako se zna da je to goveče i prije bolo, a njegov ga gospodar nije čuvao, onda mora nadoknaditi goveče za goveče, dok će uginulo živinče biti njegovo.”
