Изход 21
1 Ето съдбите, които ще представиш пред тях.
Te phoeiah laitloeknah he amih mikhmuh ah khueh pah.
2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
Hebrew sal te na lai atah kum rhuk thotat saeh lamtah kum rhih hlang dongah tah sayalh la cet yungyi saeh.
3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
Amah bueng hoengpoek la ha pawk atah amah bueng hoengpoek la cet saeh. A yuu a va a om atah a yuu khaw amah neh cet saeh.
4 Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.
A boei loh anih te yuu a paek tih anih ham canu capa a sak atah a yuu neh a ca tah a boei kah ni. Tedae amah te amah bueng hoengpoek la cet saeh.
5 Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,
Tedae sal loh, “Ka boei ka lungnah tih ka yuu neh ka ca he sayalh la ka coe tak mahpawh a ti khaw a ti khaming.
6 тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.
Te vaengah anih te a boei loh Pathen mikhmuh la khuen saeh lamtah thohkhaih taeng neh rhungsut taengla thoeih saeh. Te vaengah a boei loh a hna te ciphuem neh vueh pah saeh kumhal ham anih taengah thotat saeh.
7 Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.
Te phoeiah hlang loh a canu te sal la a yoih atah, sal tongpa a caeh bangla cet mahpawh.
8 Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.
A boei mik ah a thae atah anih te amah ham tuentah saeh lamtah lat saeh. Salnu taengah a hnukpoh coeng dongah salnu te kholong pilnam taengla yoih ham taemrhai boel saeh.
9 Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.
Salnu te a capa ham a tuentah coeng atah anih te amah canu kah hamsum bangla saii pah saeh.
10 Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
Amah ham te a tloe a loh atah, salnu kah a maeh, a himbai neh a hutakoe te hnop pah boel saeh.
11 И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
He pathum he anih ham a saii pah pawt atah, tangka mueh la cet yungyi pawn saeh.
12 Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
Hlang a boh tih a duek atah amah khaw duek rhoe duek saeh.
13 Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.
Anih loh rhaem ngawn pawt dae Pathen loh anih kut ah a rhul sak oeh atah nang ham hmuen ka khueh vetih te lam te rhaelrham bitni.
14 Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
Tedae hlang loh a hui te ngawn ham taengnah neh a lokhak atah anih te ka hmueihtuk dong lamloh khuen lamtah duek saeh.
15 Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
A manu a napa aka taam khaw duek rhoe duek saeh.
16 Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
Hlang aka huen neh te te a yoih vaengah a kut ah a hmuh pah khaw duek rhoe duek saeh.
17 Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
A manu a napa aka tap khaw duek rhoe duek saeh.
18 Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
Hlang rhoi te oelh uh rhoi tih hlang pakhat loh a hui te lungto neh, kuthluem neh a thuk dae duek pawt tih thingkong dongah a yalh atah,
19 и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
thoo tih poeng ah a conghol neh a pongpa atah anih aka ngawn te hmil mai saeh. A bipoei phu tah pae saeh lamtah hoeih rhoe hoeih sak saeh.
20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
Hlang loh a salpa neh a salnu te conghol neh a taam tih a kut hmuiah a duek atah a phuloh ham te a phulo kuekluek saeh.
21 Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.
Tedae hnin hnih hnin at neh a thoh atah anih te amah tangka coeng dongah phulo boel saeh.
22 Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
Hlang a hnueih vaengah huta bungvawn te a si tih a ca te thoeng mai ni. Tedae yoethae puei pawt cakhaw huta kah a va amah lamloh a hoe te tah sah rhoe sah saeh. Tedae rhokhan tarhing la pae saeh.
23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
Tedae yoethae a puei atah hinglu ham te hinglu na paek van ni.
24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
Mik yueng mik, no yueng no, kut yueng kut, kho yueng ah kho,
25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
Hmai-ung yueng hmai-ung, tloh yueng tloh, boengha yueng boengha van saeh.
26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.
Hlang loh a salpa mik a salnu mik te a ngawn pah tih a rhawp sak atah a mik yueng te sayalh la hlah saeh.
27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.
A salpa no neh a salnu no te a hom sak atah a no yueng anih te sayalh la hlah saeh.
28 Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
Vaito loh tongpa khaw, huta khaw a thoeh tih a duek atah vaito te dae rhoe dae saeh lamtah a saa te ca boel saeh. Tedae vaito kungmah tah ommongsitoe ngawn saeh.
29 Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.
Tedae vaito te hlaem hlavai ah khaw a toh noek dongah a kungmah te a rhalrhing sak lalah ngaithuen pawt tih tongpa khaw huta khaw a duek sak atah vaito te dae saeh lamtah a kungmah khaw duek saeh.
30 Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.
Anih taengah tlansum a suk atah te lamloh a hoe boeih te a hinglu kah tlansum pae van saeh.
31 Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.
Capa a thoeh akhaw canu khaw a thoeh akhaw hekah laitloeknah bangla a taengah saii saeh.
32 Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.
Vaito loh salpa khaw, sal huta khaw a thoeh atah a boei te tangka shekel sawmthum pae saeh lamtah vaito te dae saeh.
33 Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
Hlang loh tangrhom khaw a ong tih hlang loh rhom khaw a vueh vaengah te te muek pawt tih vaito khaw laak khaw a cungku atah,
34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.
Tangrhom kungmah loh thuung saeh lamtah a boei te tangka la mael saeh. Tedae aka duek te anih hut la om saeh.
35 Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.
Hlang pakhat kah vaito loh a hui kah vaito te a si tih a duek atah vaito hing te yoi rhoi saeh lamtah a tangka te tael uh rhoi saeh. Te phoeiah aka duek te khaw tael uh rhoi saeh.
36 Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.
Tedae hlaem hlavai ah khaw vaito kah a toh noek te a ming lalah a kungmah loh te te a khoem pawt atah vaito yueng te vaito neh thuung rhoe thuung saeh lamtah aka duek te anih hut la om saeh.
