Изход 2
1 В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени.
Lawiyning jǝmǝtidin bolƣan bir kixi berip, Lawiyning nǝslidin bolƣan bir ⱪizni hotunluⱪⱪa aldi.
2 И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца.
Bu ayal ⱨamilidar bolup, bir oƣul tuƣdi. Ana uning qirayliⱪ ikǝnlikini kɵrüp, uni üq ay yoxurup saⱪlidi.
3 Но понеже не можеше вече да се крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката край брега на реката.
Uni yǝnǝ yoxuruxⱪa amalsiz ⱪalƣanda, ⱪomuxtin bir sewǝt yasap, uningƣa yaryelim wǝ mom suwap, balini iqigǝ selip, dǝryaning ⱪirƣiⱪidiki ⱪomuxluⱪ arisiƣa ⱪoyup ⱪoydi.
4 А сестра му стоеше от далеч, за да види какво ще му се случи.
Andin balining ⱨǝdisi uningƣa nemǝ bolarkin dǝp yiraⱪtin ⱪarap turdi.
5 И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си за го донесе.
U waⱪitta Pirǝwnning ⱪizi suƣa qɵmülgili dǝrya tǝrǝpkǝ kǝldi; uning qɵriliri dǝrya boyida aylinip yürdi. Pirǝwnning ⱪizi ⱪomuxluⱪning arisida turƣan sewǝtni kɵrüp, has qɵrisini uni elip qiⱪixⱪa ǝwǝtti.
6 Като го отвори, видя детето, и, ето малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това.
U sewǝtni eqip ⱪariwidi, mana, bir oƣul balini kɵrdi wǝ u bala yiƣlap kǝtti. Mǝlikǝ uningƣa iq aƣritip: — Bu xübⱨisizki ibraniylarning baliliridin biri ikǝn, dedi.
7 Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето?
U qaƣda balining ⱨǝdisi Pirǝwnning ⱪizidin: — Mǝn berip, sili üqün balini emitip baⱪidiƣan bir ibraniy inik ana tepip kelǝymu? — dǝp soridi.
8 И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето.
Pirǝwnning ⱪizi uningƣa: — Barƣin, dedi. Ⱪiz berip bowaⱪning anisini qaⱪirip kǝldi.
9 И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете и ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше.
Pirǝwnning ⱪizi uningƣa: — Bu balini elip ketip mǝn üqün emitip beⱪip bǝr; ⱨǝⱪⱪingni berimǝn, dedi. Xuning bilǝn ayal balini elip ketip, uni emitip baⱪti.
10 А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей: Понеже, каза тя, извлякох го от водата.
Bala qong bolƣanda uni Pirǝwnning ⱪizining ⱪexiƣa elip bardi; u uningƣa oƣul boldi. U: «Mǝn uni sudin qiⱪiriwalƣan» dǝp uningƣa Musa degǝn isimni ⱪoydi.
11 А във времето, когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му;
Musa qong bolƣandin keyinki künlǝrdǝ xundaⱪ boldiki, u ɵz ⱪerindaxlirining yeniƣa bardi wǝ ularning eƣir ǝmgǝkkǝ seliniwatⱪanliⱪini ɵz kɵzi bilǝn kɵrdi. Arida, bir misirliⱪning ibraniy ⱪerindaxliridin birini uruwatⱪanliⱪini kɵrdi.
12 и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.
U tɵt ǝtrapiƣa ⱪarap, adǝm yoⱪluⱪini kɵrüp, ⱨeliⱪi misirliⱪni urup ɵltürüp, ⱪumƣa kɵmüp yoxurup ⱪoydi.
13 Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се препираха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си?
Ətisi u yǝnǝ qiⱪip ⱪariwidi, mana ikki ibraniy bir-biri bilǝn soⱪuxuwatatti; u yolsizliⱪ ⱪiliwatⱪan kixigǝ: — Ɵz ⱪerindixingni nemixⱪa urisǝn? — dedi.
14 А той рече: Кой те постави началник и съдия над на? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.
Ⱨeliⱪi kixi jawab berip: — Kim seni bizgǝ ⱨakim wǝ soraⱪqi ⱪilip ⱪoydi? Ⱨeliⱪi misirliⱪni ɵltürginingdǝk menimu ɵltürmǝkqimusǝn? — dedi. Musa bu gǝpni anglap ⱪorⱪup ɵz iqidǝ: «Mǝn ⱪilƣan ix jǝzmǝn axkara bolup ⱪaptu!» dǝp oylidi.
15 А като чу това Фараон, търсеше случай да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.
Pirǝwn ⱨǝm bu ixtin hǝwǝr tepip, Musani ɵltürmǝkqi boldi; lekin Musa Pirǝwnning aldidin ⱪeqip, Midiyan zeminiƣa berip olturaⱪlaxti. Bir küni, u ⱪuduⱪning yeniƣa kelip olturdi.
16 А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци.
Midiyanning kaⱨinining yǝttǝ ⱪizi bar idi; ular kelip, atisining ⱪoylirini suƣirixⱪa su tartip oⱪurlarƣa ⱪuyup tolduruxⱪa baxlidi.
17 Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им.
U waⱪitta [yǝrlik] padiqilar kelip, ularni ⱨǝydidi, Musa ⱪopup ⱪizlarƣa yardǝm berip, ⱪoylirini suƣirixip bǝrdi.
18 И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро.
Ular atisi Reuǝlning ⱪexiƣa yenip kǝlgǝndǝ, ulardin: — Nemixⱪa bügün xunqǝ tez yenip kǝldinglar? — dǝp soridi.
19 А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля та напои овците.
Ular jawab berip: — Bir misirliⱪ adǝm bizni padiqilarning ⱪolidin ⱪutⱪuzdi ⱨǝmdǝ biz üqün su tartip, ⱪoy padimizni suƣiripmu bǝrdi! — dedi.
20 И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб.
U ⱪizliriƣa: — Undaⱪta u kixi ⱨazir nǝdǝ?! Uni nemixⱪa sirtta taxlap kǝldinglar? Uni tamaⱪⱪa qaⱪiringlar, — dedi.
21 И Моисей склони да живее при човека, който е даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена.
Musa u kixi bilǝn billǝ turuxⱪa maⱪul boldi. U ⱪizi Zipporaⱨni uningƣa hotunluⱪⱪa bǝrdi.
22 И тя роди син; и той го наименува Герсам, защото думаше: Пришелец станах в чужда земя.
U ayal uningƣa bir oƣul tuƣup bǝrdi; Musa «Mǝn yaⱪa yurtta musapirdurmǝn» dǝp, uning ismini Gǝrxom dǝp ⱪoydi.
23 Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викат им от робството стигна до Бога.
Nurƣun künlǝr ɵtüp, Misirning padixaⱨi ɵldi. Israillar ɵz ⱪulluⱪ ⱨaliti tüpǝylidin aⱨ-zar urup, nalǝ-pǝryad kɵtürdi; ⱪulluⱪtin bolƣan pǝryadi Hudaning ⱨuzuriƣa berip yǝtti.
24 Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова.
Huda ularning aⱨ-zarlirini anglap, Ɵzining Ibraⱨim bilǝn, Isⱨaⱪ bilǝn wǝ Yaⱪup bilǝn tüzgǝn ǝⱨdisini esigǝ aldi.
25 И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра положението им.
Xuning bilǝn Huda Israillarning ⱨal-ǝⱨwalini kɵrdi wǝ Huda ularƣa kɵngül bɵldi.
