Изход 2
1 В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени.
Ун ом дин каса луй Леви луасе де невастэ пе о фатэ а луй Леви.
2 И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца.
Фемея ачаста а рэмас ынсэрчинатэ ши а нэскут ун фиу. А вэзут кэ есте фрумос ши л-а аскунс трей лунь.
3 Но понеже не можеше вече да се крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката край брега на реката.
Немайпутынд сэ-л аскундэ, а луат ун сикриаш де папурэ, пе каре л-а унс ку лут ши ку смоалэ, а пус копилул ын ел ши л-а ашезат ынтре трестий, пе малул рыулуй.
4 А сестра му стоеше от далеч, за да види какво ще му се случи.
Сора копилулуй пындя ла о депэртаре оарекаре, ка сэ вадэ че аре сэ и се ынтымпле.
5 И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си за го донесе.
Фата луй Фараон с-а коборыт ла рыу сэ се скалде, ши фетеле каре о ынсоцяу се плимбау пе марӂиня рыулуй. Еа а зэрит сикриашул ын мижлокул трестиилор ши а тримис пе роаба ей сэ-л я.
6 Като го отвори, видя детето, и, ето малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това.
Л-а дескис ши а вэзут копилул: ера ун бэецаш каре плынӂя. Й-а фост милэ де ел ши а зис: „Есте ун копил де-ал евреилор!”
7 Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето?
Атунч, сора копилулуй а зис фетей луй Фараон: „Сэ мэ дук сэ-ць кем о дойкэ динтре фемеиле евреилор ка сэ-ць алэптезе копилул?”
8 И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето.
„Ду-те”, й-а рэспунс фата луй Фараон. Ши фата с-а дус ши а кемат пе мама копилулуй.
9 И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете и ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше.
Фата луй Фараон й-а зис: „Я копилул ачеста, алэптязэ-ми-л ши ыць вой плэти.” Фемея а луат копилул ши л-а алэптат.
10 А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей: Понеже, каза тя, извлякох го от водата.
Копилул а крескут ши еа л-а адус фетей луй Фараон, ши ел й-а фост фиу. Й-а пус нумеле Мойсе „кэч”, а зис еа, „л-ам скос дин апе”.
11 А във времето, когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му;
Ын время ачея, Мойсе, крескынд маре, а ешит пе ла фраций сэй ши а фост мартор ла мунчиле лор греле. А вэзут пе ун еӂиптян каре бэтя пе ун евреу, унул динтре фраций луй.
12 и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.
С-а уйтат ын тоате пэрциле ши, вэзынд кэ ну есте нимень, а оморыт пе еӂиптян ши л-а аскунс ын нисип.
13 Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се препираха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си?
А ешит ши ын зиуа урмэтоаре ши ятэ кэ дой еврей се чертау. А зис челуй че н-авя дрептате: „Пентру че ловешть пе семенул тэу?”
14 А той рече: Кой те постави началник и съдия над на? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.
Ши омул ачела а рэспунс: „Чине те-а пус пе тине май-маре ши жудекэтор песте ной? Ну кумва ай де гынд сэ мэ оморь ши пе мине кум ай оморыт пе еӂиптянул ачела?” Мойсе с-а темут ши а зис: „Ну май ынкапе ындоялэ кэ фаптул есте куноскут.”
15 А като чу това Фараон, търсеше случай да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.
Фараон а афлат че се петрекусе ши кэута сэ-л омоаре пе Мойсе. Дар Мойсе а фуӂит динаинтя луй Фараон ши а локуит ын цара Мадиан. А шезут лынгэ о фынтынэ.
16 А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци.
Преотул дин Мадиан авя шапте фете. Еле ау венит сэ скоатэ апэ ши ау умплут жгябуриле ка сэ адапе турма татэлуй лор.
17 Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им.
Дар ау венит пэсторий ши ле-ау луат ла гоанэ. Атунч, Мойсе с-а скулат, ле-а ажутат ши ле-а адэпат турма.
18 И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро.
Кынд с-ау ынторс еле ла татэл лор, Реуел, ел а зис: „Пентру че вэ ынтоарчець аша де курынд азь?”
19 А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля та напои овците.
Еле ау рэспунс: „Ун еӂиптян не-а скэпат дин мына пэсторилор ши кяр не-а скос апэ ши а адэпат турма.”
20 И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб.
Ши ел а зис фетелор: „Унде есте? Пентру че аць лэсат аколо пе омул ачела? Кемаци-л сэ мэнынче пыне!”
21 И Моисей склони да живее при човека, който е даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена.
Мойсе с-а хотэрыт сэ локуяскэ ла омул ачела, каре й-а дат де невастэ пе фийкэ-са Сефора.
22 И тя роди син; и той го наименува Герсам, защото думаше: Пришелец станах в чужда земя.
Еа а нэскут ун фиу, кэруя ел й-а пус нумеле Гершом „кэч”, а зис ел, „локуеск ка стрэин ынтр-о царэ стрэинэ”.
23 Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викат им от робството стигна до Бога.
Дупэ мултэ време, ымпэратул Еӂиптулуй а мурит, ши копиий луй Исраел ӂемяу ынкэ дин причина робией ши скотяу стригэте дезнэдэждуите. Стригэтеле ачестя, пе каре ли ле смулӂя робия, с-ау суит пынэ ла Думнезеу.
24 Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова.
Думнезеу а аузит ӂеметеле лор ши Шь-а адус аминте де легэмынтул Сэу фэкут ку Авраам, Исаак ши Иаков.
25 И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра положението им.
Думнезеу а привит спре копиий луй Исраел ши а луат куноштинцэ де ей.
