Изход 2
1 В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени.
Ja-Lawi moro nokendo nyar ja-dhoodgi,
2 И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца.
mi nomako ich monywolo nyathi ma wuowi. Ka noneno ni en nyathi ma jaber, nopande kuom dweche adek.
3 Но понеже не можеше вече да се крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката край брега на реката.
To ka koro ne ok onyal medo pande, nokawo osera mochwe gi togo momuono gi lowo kod odok. Bangʼe noketo nyathino ei oserano kendo noketo oserano ei odundu e tiend aora Nael.
4 А сестра му стоеше от далеч, за да види какво ще му се случи.
Nyamin nyathino nochungʼ gichien mondo one ane gima biro timore ni nyathino.
5 И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си за го донесе.
Eka nyar Farao nodhi e aora Nael mondo olwokre, ka jotichne to ne wuotho e geng aora. Nyar Farao noneno oserano ka ni e kind odundu, mine ooro jatichne ma nyako mondo ogeme.
6 Като го отвори, видя детето, и, ето малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това.
Ne oele mi oyudo nyathi. Nyathino ne ywak, kendo nokeche mowacho niya, “Ma en achiel kuom nyithind jo-Hibrania.”
7 Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето?
Eka nyamin nyathino nopenjo nyar Farao niya, “Bende anyalo dhi mondo aluongni achiel kuom mond jo-Hibrania mondo opirni nyathini.”
8 И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето.
Nyar farao nodwoke niya, “Ee, dhiyo.” Kuom mano nyakono nodhi mokelo mana min nyathino.
9 И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете и ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше.
Nyar Farao nowachone niya, “Kaw nyathini mondo ipidhna bangʼe abiro chuli.” Omiyo dhakono nokawo nyathino kendo norite.
10 А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей: Понеже, каза тя, извлякох го от водата.
Ka nyathino nosedongo mobedo maduongʼ nokawe motere ne nyar Farao kendo nyathino nodoko wuod nyar Farao. Nochake ni Musa kowacho niya, “Ne agole e pi.”
11 А във времето, когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му;
Kane Musa osedoko ngʼat maduongʼ, chiengʼ moro nodhi ir owetene ma jo-Israel kendo noneno kaka negitiyo tich matek. Noneno achiel kuom jo-Hibrania wetene, ka igoyo kod ja-Misri.
12 и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.
Nogoyo machiemo koni gi koni, kendo kane ok oneno ngʼato, nonego ja-Misrino mi oike ei kuoyo.
13 Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се препираха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си?
Kinyne nodok mi oneno jo-Hibrania ariyo ka dhawo. Nopenjo ngʼat ma nokwinyo nyawadgino niya, “Marangʼo igoyo ja-Hibrania wadu?”
14 А той рече: Кой те постави началник и съдия над на? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.
Ngʼatno nodwoke niya, “En ngʼa ma oketi ruoth kendo jangʼadnwa bura? Iparo mar nega kaka nyoro inego ja-Misri cha?” Ka Musa nowinjo kamano, kibaji nogoye mobedo maluor koparo niya, “Gima nyoro atimo nyaka bed ni osengʼere.”
15 А като чу това Фараон, търсеше случай да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.
Kane Farao owinjo wachno notemo mondo oneg Musa, kata kamano Musa noringo modhi odak e piny Midian, mi obet e bath soko moro.
16 А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци.
Jadolo moro mar jo-Midian ne nigi nyiri abiriyo, negibiro tuomo pi ka giolo e karaya mondo jamb wuon-gi omodhi.
17 Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им.
Jokwath moko nobiro mondo oriembgi, to Musa noa malo moresogi kendo nomiyo jambgi pi omodho.
18 И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро.
Bangʼe kane nyirigo odok ir Reuel wuon-gi, nopenjogi niya, “Angʼo momiyo udwogo chon kawuono?”
19 А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля та напои овците.
Negidwoke niya, “Ja-Misri moro noresowa e lwet jokwath, mi otuomonwa pi kendo omiyo jamni pi omodho.”
20 И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб.
Reuel nopenjo nyige niya, “En kanye? Marangʼo uweye? Luongeuru mondo oyud gimoro ocham.”
21 И Моисей склони да живее при човека, който е даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена.
Musa noyie mondo odag gi ngʼatno, mi Reuel nomiye nyare miluongo ni Zipora mondo obed chiege.
22 И тя роди син; и той го наименува Герсам, защото думаше: Пришелец станах в чужда земя.
Zipora nonywolo wuowi mi Musa nochako nyinge ni Gershom, kowacho niya, “Asedoko jadak e piny ma ok marwa.”
23 Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викат им от робството стигна до Бога.
E kinde mane Musa pod odak Midian, Farao ruodh Misri notho. Jo-Israel ne ngʼur ahinya kuom tichgi mar wasumbini mi giywak malit, kendo ywakgi mondo oresgi e tich mar bedo misumba nochopo ir Nyasaye.
24 Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова.
Nyasaye nowinjo ngʼurgi mi oparo singruokne gi Ibrahim gi Isaka kod Jakobo.
25 И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра положението им.
Kuom mano Nyasaye noneno kaka jo-Israel thagore mi wachno ne odonjo e chunye.
