Изход 19
1 Три месеца подир излизането на израилтяните из Египетската земя, на същия ден дойдоха в Синайската пустиня.
Месяца же третияго изшествия сынов Израилевых от земли Египетския, в сий день приидоша в пустыню Синайскую:
2 Като се дигнаха от Рафидим дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, гдето и Израил разпъна шатрите си срещу планината.
и воздвигошася от Рафидина и приидоша в пустыню Синайскую, и ополчися тамо Израиль прямо горы.
3 И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планинета и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля:
Моисей же взыде на гору Божию, и воззва его Бог от горы глаголя: сия возглаголеши дому Иаковлю и повеси сыном Израилевым:
4 Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си.
сами видесте, елика сотворих Египтяном, и подях вас яко на крилех орлих и приведох вас к Себе:
5 Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;
и ныне аще слухом послушаете гласа Моего и сохраните завет Мой, будете Ми людие избранни от всех язык: Моя бо есть вся земля:
6 и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.
вы же будете Ми царское священие и язык свят: сия словеса да речеши сыном Израилевым.
7 И тъй, Моисей дойде та повика старейшините на людете, и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда.
Прииде же Моисей и призва старцы людския и предложи им вся словеса сия, яже завеща им Бог.
8 И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: Всичко, което Господ е казал, ще сторим. И Моисей отнесе Господу думите на людете.
Отвещаша же вси людие единодушно и рекоша: вся, елика рече Бог, сотворим и послушаем. Донесе же Моисей словеса сия к Богу,
9 Тогава Господ рече на Моисея: Ето, Аз ида при теб в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече за винаги. И като каза Моисей Господу думите на людете,
и рече Господь к Моисею: се, Аз прииду к тебе в столпе облачне, да услышат людие глаголюща мя к тебе и да тебе веруют во веки. Поведа же Моисей словеса людий ко Господу.
10 Господ рече още на Моисея: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си;
Рече же Господь Моисею: сошед засвидетелствуй людем и очисти я днесь и утре, и да исперут ризы,
11 и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще излезе на Синайската планина пред очите на всичките люде.
и да будут готовы в день третий: в третий бо день снидет Господь на гору Синайскую пред всеми людьми:
12 И да поставиш прегради наоколо за людете, и да кажеш: Внимавайте да се не качите на планината, нито да се допрете до полите му: който се допре до планината непременно ще се умъртви;
и устроиши люди окрест глаголя: внемлите себе не восходити на гору и ни чимже коснутися ея: всяк прикоснувыйся горе смертию умрет:
13 обаче ръка да се не допре до него, но той да се убие с камъни или стрели, било то животно или човек, който се допре, да не остане жив. Когато тръбата дълго тръби, тогава нека се приближат до планината.
не коснется ей рука, камением бо побиется или стрелою устрелится, аще скот, аще человек, не будет жив: егда же гласи и трубы и облак отидет от горы, сии взыдут на гору.
14 И тъй, Моисей слезе от планината при людете и освети людете, а те изпраха дрехите си.
Сниде же Моисей с горы к людем, и освяти я, и испраша ризы своя:
15 И рече на людете: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте при жена.
и рече людем: будите готови, три дни не входите к женам.
16 А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха.
Бысть же в третий день бывшу ко утру, и быша гласи и молния и облак мрачен на горе Синайстей, глас трубный глашаше зело: и убояшася вси людие, иже в полце:
17 Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината.
изведе же Моисей люди во сретение Богу из полка, и сташа под горою.
18 А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно.
Гора же Синайская дымяшеся вся, схождения ради Божия на ню во огни, и восхождаше дым, яко дым пещный: и ужасошася вси людие зело.
19 И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас.
Быша же гласи трубнии происходяще крепцы зело: Моисей глаголаше, Бог же отвещаваше ему гласом.
20 И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисея до върха на планината; и Моисей се възкачи.
Сниде же Господь на гору Синайскую на верх горы, и воззва Господь Моисеа на верх горы, и взыде Моисей:
21 Тогава рече Господ на Моисея: Слез, заръчай на людете да се не спуснат към Господа, за да гледат и паднат мнозина от тях.
и рече Бог к нему глаголя: сошед засвидетелствуй людем, да не когда приступят к Богу уразумети, и падут от них мнози:
22 Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не нападне Господ на тях.
жерцы же приступающии ко Господу Богу да освятятся, да не когда погубит от них Господь.
23 А Моисей рече Господу: Людете не могат да се възкачат на Синайската планина, Защото Ти си ни заповядал, казвайки: Постави прегради около планината и освети я.
И рече Моисей к Богу: не возмогут людие взыти на гору Синайскую: Ты бо завещал еси нам глаголя: определи гору и освяти ю.
24 Но Господ ме каза: Иди, слез, после да се качиш, ти и Аарон с тебе; свещениците и людете да се не спускат и да се не качват към Господа, за да не нападне Той на тях.
И рече ему Господь: иди, сниди и взыди ты и Аарон с тобою: жерцы же и людие да не нудятся взыти к Богу, да не когда погубит от них Господь.
25 Моисей, прочее, слезе при людете и им каза това.
Сниде же Моисей к людем и поведа им.
