Изход 18
1 И като чу Мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил а Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет,
A ka rongo a Ietoro, te tohunga o Miriana, te hungawai o Mohi, ki nga mea katoa i meatia e te Atua ki a Mohi, ki a Iharaira hoki, ki tana iwi; ki a Ihowa ano hoki kua whakaputa mai i a Iharaira i Ihipa;
2 то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире),
Katahi a Ietoro, hungawai o Mohi, ka tango i a Hipora, wahine a Mohi, i muri nei i tana tononga i a ia kia hoki,
3 и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом, защото Моисей беше казал: Пришелец станах в чужда земя;
Me ana tamariki tokorua, ko te ingoa o tetahi ko Kerehoma, i mea hoki ia, He manene ahau i te whenua ke:
4 на другия името бе Елиезер
Ko te ingoa hoki o tetahi ko Erietera; moku hoki a wahinetia mai e te Atua o toku papa, nana hoki ahau i whakaora i te hoari a Parao;
5 и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан,
Na ka haere mai a Ietoro, te hungawai o Mohi, ratou ko ana tamariki, ko tana wahine, ki a Mohi, ki te koraha i noho ai ia, ki te maunga o te Atua:
6 и извести на Моисея: Аз, тъстът ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.
A ka mea ki a Mohi, Ko ahau, ko Ietoro, ko tou hungawai, kua tae mai ki a koe, me tau wahine, ratou ko ana tama tokorua.
7 Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра.
Na ka haere a Mohi ki te whakatau i tona hungawai, a ka tuohu, ka kihi hoki i a ia; a ka ui raua ki a raua ki te pai i tetahi, i tetahi; a haere ana raua ki te teneti.
8 И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.
Na ka korerotia e Mohi ki tona hungawai nga mea katoa i meatia e Ihowa ki a Parao ratou ko nga Ihipiana, mo Iharaira, me nga mate katoa hoki i pono ki a ratou i te ara, me ratou hoki kua whakaorangia nei e Ihowa.
9 И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните.
Na ka hari a Ietoro mo nga mea pai katoa i meatia e Ihowa ki a Iharaira, mo ratou hoki i whakaorangia e ia i te ringa o nga Ihipiana.
10 И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните.
A ka mea a Ietoro, Kia whakapaingia a Ihowa nana nei koutou i whakaora i te ringa o nga Ihipiana, i te ringa hoki o Parao; nana hoki te iwi nei i whakaora i raro i te ringa o nga Ihipiana.
11 Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, той стана по-горен от тях.
Katahi ahau ka mohio he nui ake a Ihowa i nga atua katoa; ae ra, i te mea hoki ka whakapehapeha ratou, hira ake ana ano ia i a ratou.
12 Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.
Na ka tangohia e Ietoro, e te hungawai o Mohi tetahi tahunga tinana me etahi patunga tapu ma te Atua: a haere mai ana a Arona, me nga kaumatua katoa o Iharaira, ki te hungawai o Mohi, ki te kai taro ki te aroaro o te Atua.
13 На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер.
A i te aonga ake o te ra ka noho a Mohi ki te whakawa i te iwi: a ka tu te iwi i te taha o Mohi no te ata a ahiahi noa.
14 А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?
A, no te kitenga o te hungawai o Mohi i nga mea katoa i mea ai ia ki te iwi, ka mea ia, He aha tenei mea e mea nei koe ki te iwi? he aha koe i noho ai ko koe anake, i tu ai hoki te iwi katoa i tou taha no te ata a tae noa ki te ahiahi?
15 А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога.
A ka mea a Mohi ki tona hungawai, E haere mai ana hoki te iwi ki ahau, ki te rapu tikanga i te Atua:
16 Когато имат дело дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони.
Ka ai he mea ki a ratou, na ka haere mai ki ahau; a maku e whakarite te whakawa a tetahi ki tetahi; e whakaatu hoki nga tikanga a te Atua me ana ture.
17 Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.
Na ka mea te hungawai o Mohi ki a ia, Ehara tenei i te pai e mea nei koe.
18 Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам.
Ka honia noatia iho koe, koutou tahi ko tenei iwi i a koe nei; he pehi rawa hoki tenei mea i a koe: e kore e taea e koe anake.
19 Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога;
Na, whakarongo mai ki toku reo, maku koe e tohutohu: hei a koe te Atua, hei te aroaro o te Atua koe mo te iwi, a mau e kawe nga korero ki te Atua:
20 и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат.
Mau ano ratou e whakaako ki nga tikanga, ki nga ture, e whakaatu hoki ki a ratou te huarahi e haere ai ratou, me nga mahi e mahi ai ratou.
21 Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над людете такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;
Mau ano hoki e titiro i roto i te iwi katoa etahi tangata maia, e wehi ana i te Atua; hei te hunga pono, e kino ana ki te apo; ka waiho ai hei rangatira mo ratou, hei rangatira mo nga mano, hei rangatira mo nga rau, hei rangatira mo nga rima tek au, hei rangatira mo nga tekau:
22 и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят товара заедно с тебе.
A ma ratou te iwi e whakawa i nga wa katoa: a ko nga mea nunui katoa, me kawe mai ki a koe; ko nga mea nohinohi katoa ia, ma ratou e whakarite: penei ka mama koe, a ma koutou tahi te pikaunga.
23 Ако сториш това, и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всички тия люде ще стигнат на мястото си с мир.
Ki te mea koe i tenei mea, a ka ki mai te Atua ki a koe, katahi koe ka matatu ake, a ka haere marie tenei iwi katoa ki o ratou kainga.
24 И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече.
A rongo tonu a Mohi ki te kupu a tona hungawai, a meatia katoatia iho e ia nga mea i korero ai ia.
25 Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.
A whiriwhiria ana e Mohi etahi tangata maia i roto i a Iharaira katoa, a waiho iho ratou e ia hei upoko mo te iwi, hei rangatira mo nga mano, hei rangatira mo nga rau, hei rangatira mo nga rima tekau, hei rangatira hoki mo nga tekau.
26 Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.
A na ratou te iwi i whakawa i nga wa katoa: ko te mea pakeke i kawea e ratou ki a Mohi; ko nga mea nohinohi katoa ia na ratou ano i whakarite.
27 След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.
Na ka tukua atu e Mohi tona hungawai; a haere ana ia ki tona whenua.
