Изход 18
1 И като чу Мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил а Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет,
Jethro, papa tumun mutan kial Moses ac el mwet tol lun Midian, el tuh lohng ke ma nukewa ma God El oru kacl Moses ac ke mwet lal mwet Israel ke LEUM GOD El kololosla liki acn Egypt.
2 то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире),
Ouinge Jethro el tuku nu yorol Moses, ac usalu Zipporah, mutan kial Moses su Moses el tuh folokunulla,
3 и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом, защото Моисей беше казал: Пришелец станах в чужда земя;
oayapa Gershom ac Eliezer, wen luo natul Zipporah. (Moses el tuh fahk, “Nga sie mwetsac in sie pacna facl,” pa oru el sang inen sie wen natul ah Gershom.
4 на другия името бе Елиезер
El tuh oayapa fahk, “God lun papa tumuk El kasreyu moliyula ngan tia anwuki sin tokosra Egypt,” pa oru el sang inen tulik se ngia Eliezer.)
5 и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан,
Jethro el tuku, us mutan kial Moses ac wen luo natul nu yen mwesis, yen Moses el mutangan aktuktuk we ke eol mutal.
6 и извести на Моисея: Аз, тъстът ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.
El supwala kas nu sel Moses lah elos ac tuku,
7 Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра.
ouinge Moses el illa som in osun nu sel, pasr ye mutal ac ngok mutal. Eltal siyuk sin sie sin sie lah moul laltal fuka, na eltal utyak nu in lohm nuknuk sel Moses.
8 И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.
Moses el fahkang nu sel Jethro ma nukewa ma LEUM GOD El tuh oru nu sin tokosra ac nu sin mwet Egypt in pwanang moliyukla mwet Israel. El oayapa fahk nu sel ke ma upa nukewa ma sikyak nu selos inkanek lalos, ac fuka LEUM GOD El molelosla.
9 И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните.
Ke Jethro el lohng tari ma inge nukewa, el engan
10 И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните.
ac fahk, “Kaksakin LEUM GOD, su molikowosla liki mwet Egypt ac tokosra lalos! Kaksakin LEUM GOD, su molela mwet lal liki moul in mwet kohs!
11 Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, той стана по-горен от тях.
Inge nga etu lah LEUM GOD El fulat liki god nukewa, mweyen El molela mwet Israel ke pacl mwet Egypt uh oru koluk nu selos ke sripen angyang lun insialos.”
12 Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.
Na Jethro el use soko kosro in fonna kisakinyuk in mwe kisa firir, wi pac mwe kisa saya in kisakinyuk nu sin LEUM GOD. Ac Aaron ac mwet kol lun Israel nukewa welul som mongo ke mwe mongo mutal inge ye mutun God.
13 На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер.
Ke len tok ah Moses el kafofo ke aksuwosye amei inmasrlon mwet uh, su tu ye mutal ke lotutang nwe ke fongeni.
14 А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?
Ke Jethro el liye ma nukewa Moses el oru nu sin mwet uh, el siyuk, “Meawin kom oru nu sin mwet uh inge? Efu ku kom mukena oru ma inge, ke mwet uh tu inge lotutang nwe ke fongeni soano pacl lalos yurum?”
15 А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога.
Moses el topuk, “Mweyen mwet uh tuku nu yuruk in siyuk ke ma lungse lun God.
16 Когато имат дело дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони.
Pacl se mwet luo ac ameila, eltal ac tuku nu yuruk, ac nga ac wotela lah su seltal pwaye, ac nga aketeya ma sap ac oakwuk lun God nu seltal.”
17 Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.
Na Jethro el fahk, “Tia pa ingan ma kom ac oru.
18 Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам.
Kom sifacna akmunasyekomla ac oayapa mwet lom inge. Orekma se inge arulana toasr nu sum in mukena oru.
19 Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога;
Inge, porongo kas in kasru luk nu sum, ac God El ac fah wi kom. Fal kom in aol mwet uh ye mutun God, ac sang mwe elya lalos nu sel.
20 и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат.
Kom enenu in lotelos ma sap lun God, ac aketeya nu selos lah elos ac moul fuka, ac mea fal elos in oru.
21 Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над людете такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;
Tusruktu, kom enenu in sulela kutu mwet ma fal ac pah in nunak tuh elos in mwet kol lun mwet uh — mwet kol nu fin tausin, fin foko, fin lumngaul ac fin singoul. Mwet inge elos in mwet sangeng sin God, su ku in lulalfongiyuk ac tia wela eyeinse lun mwet.
22 и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят товара заедно с тебе.
Lela elos in kulansap oana mwet nununku nu sin mwet ma elos leum fac uh ke pacl nukewa. Elos fah use ma upa nukewa nu yurum, tusruktu elos ku in sifacna wotela elya srisrik nukewa uh. Fin ouinge, ac fisrasr nu sum ke elos kasrekom in sruhk orekma toasr kunom inge.
23 Ако сториш това, и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всички тия люде ще стигнат на мястото си с мир.
Kom fin oru ouinge, oana ma God El sapkin, kom ac fah tia totola, ac mwet inge nukewa ac ku in folok nu acn selos ke inse misla mweyen elya lalos uh akwoyeyukla.”
24 И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече.
Moses el insese nu ke kas in kasru lal Jethro
25 Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.
ac el sulela mwet ma fal ac pah in nunak sin mwet Israel nukewa tuh elos in mwet kol fin tausin, foko, lumngaul, ac singoul.
26 Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.
In pacl sac fahla, mwet inge elos oru orekma lun mwet nununku nu sin mwet Israel. Ma yohk ac upa elos us nu yorol Moses, ac elos sifacna wotela amei srisrik.
27 След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.
Na Moses el wilkas nu sel Jethro, ac Jethro el folokla nu yen sel ah.
