Изход 18
1 И като чу Мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил а Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет,
Cathut ni Mosi hoi a tami Isarelnaw hanelah a sak pouh e naw pueng thoseh, BAWIPA ni Isarelnaw Izip ram hoi a tâcokhainae thoseh, Midian Jethro, Mosi e a masei ni a thai nah,
2 то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире),
Mosi ni a patoun e a yu hoi,
3 и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом, защото Моисей беше казал: Пришелец станах в чужда земя;
A ca kahni touh a hrawi teh a cei. A capa buet touh e min teh Gershom ka phung. Bangkongtetpawiteh, ayâ ram vah imyin lah ka o atipouh.
4 на другия името бе Елиезер
Alouk buet touh e min teh Eliezer ka phung. Bangkongtetpawiteh, Apa Cathut teh kai na kabawmkung lah ao. Faro e tahloi dawk hoi na rungngang telah atipouh.
5 и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан,
Mosi e a masei Jethro ni Mosi e capa roi hoi a yu a hrawi teh kahrawngum rim tuknae koe Cathut mon dawk Mosi koe a tho awh.
6 и извести на Моисея: Аз, тъстът ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.
A masei Jethro hoi na yu, na capa roi teh nang koe a tho telah Mosi koe a dei pouh awh navah,
7 Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра.
Mosi ni a masei hah dawn hanelah a tâco teh a paco. Na dam maw telah buet touh hoi buet touh a kâpacei awh hnukkhu, rim thung vah a kâen awh.
8 И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.
BAWIPA ni Isarelnaw hanelah Faro siangpahrang hoi Izipnaw koe hno a sak e naw pueng thoseh, lam a kâhmo awh e rucatnae naw pueng thoseh, hote rucatnae dawk hoi BAWIPA ni a rungngang e thoseh, Mosi ni a masei koe a dei pouh.
9 И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните.
BAWIPA ni Isarelnaw teh Izipnaw e kut dawk hoi a rasa teh a sak e lungmanae kecu dawk Jethro teh a lunghawi.
10 И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните.
Izipnaw e kut dawk hoi thoseh, Faro siangpahrang e kut dawk hoi thoseh, nang hoi taminaw ka rungngang e BAWIPA teh yawhawinae awm naseh.
11 Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, той стана по-горен от тях.
BAWIPA teh alouke cathutnaw pueng hlak, hoe a lentoe tie atu ka panue. Bangkongtetpawiteh, taminaw ni kâoupkâpawinaw thaw dawk BAWIPA ni a tâ telah ati hnukkhu,
12 Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.
Mosi e a masei Jethro ni hmaisawi hane sathei hoi Cathut hanlah satheinaw hah a sin teh, Aron hoi Isarel tami kacuenaw ni Mosi e a masei hoi cungtalah Cathut hmalah rawca ca hanlah a tho awh.
13 На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер.
Atangtho vah, Mosi ni taminaw lawkceng hanlah a tahung. Amom hoi tangmin totouh, taminaw Mosi hmalah ao awh.
14 А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?
Mosi ni taminaw koe a sak e naw pueng hah a masei ni a hmu navah, hete taminaw koe bangtelamaw na sak Nang ni nama dueng na tahung teh taminaw pueng teh amom hoi tangmin lah totouh na hmalah bangkongmaw ao awh, telah atipouh.
15 А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога.
Mosi ni hete taminaw teh Cathut e pouknae hei hanelah kai koe ka tho e doeh atipouh.
16 Когато имат дело дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони.
Hahoi, ahnimouh ni lawkpungnae tawn awh boipawiteh, kai koe a tho awh teh, ahnimae lawkpung hah kai ni lai ka dei pouh. Cathut e kâlawknaw hah kai ka cangkhai telah a masei koe atipouh navah,
17 Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.
A masei ni na sak e hno heh hawi hoeh.
18 Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам.
Nang hoi nang koe kaawm e hete taminaw teh atangcalah a thayoun awh han. Hete thaw heh nang hanlah hnokari poung lah ao. Tami buet touh dueng ni sak thai kawi e nahoeh.
19 Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога;
Ka lawk hah thai haw. Kai ni pouknae na poe han. Cathut ni na okhai han doeh. Nang ni Cathut hoi kâkuen e hno dawk taminaw e hnonaw hah Cathut koe na kâen vaiteh, na thai sak han.
20 и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат.
Ahnimouh hai kâlawknaw na cangkhai han. Ahnimouh ni a dawn hane lamthung, a sak awh han e kawinaw hai na patue han.
21 Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над людете такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;
Hothloilah, Cathut ka taket e tami, kalan e tami, hounlounnae ka panuet e taminaw hah taminaw thung dawk hoi na rawi vaiteh, tami thongkhat kaukkung, tami cum touh kaukkung, tami 50 touh kaukkung, tami hra touh ka uk hanelah thaw na poe han.
22 и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят товара заедно с тебе.
Hote taminaw ni nâtuek haiyah taminaw hah lawkceng awh naseh. Lawkpung kalen dawk teh nang koe pouknae lat awh naseh. Kathoenge lawkpungnae teh ama ni lawkceng awh naseh. Hottelah boipawiteh, ahnimouh ni cungtalah thaw rei tawk awh vaiteh nang na tha a dam han.
23 Ако сториш това, и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всички тия люде ще стигнат на мястото си с мир.
Hottelah, Cathut ni kâ na poe pawiteh, nang teh na cak han. Hete taminaw pueng teh amamae hmuen koe karoumcalah a cei awh han telah atipouh.
24 И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече.
Mosi ni a masei e lawk hah a ngai teh a dei pouh e patetlah a sak.
25 Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.
Mosi ni ka uk thai hane taminaw hah Isarelnaw thung dawk hoi a rawi teh tami thongkhat kaukkung, tami cum touh kaukkung, tami 50 touh kaukkung, tami hra touh kaukkung hanlah thaw a poe.
26 Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.
Hote taminaw ni nâtuek haiyah taminaw hah lawk a ceng awh. Ka ru e lawkpung dawk teh Mosi e pouknae a la awh. Kayawi e lawkpung dawk teh amamouh lungpouk lawk a ceng awh.
27 След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.
Hathnukkhu, Mosi ni a masei ban hanlah a pasoung toung dawkvah ahni teh amae ram lah a ban.
