Изход 16
1 Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя.
Андин Исраилларниң пүткүл җамаити Елимдин йолға атланди; Мисир зиминидин чиқип, иккинчи ейиниң он бәшинчи күнидә Елим билән Синайниң оттурисидики Син чөлигә йетип кәлди.
2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.
Амма Исраилларниң пүткүл җамаити чөлдә Муса билән Һарунниң яман гепини қилип ғотулдашқили турди.
3 Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.
Исраиллар уларға: — Пәрвәрдигарниң қоли бизни Мисир жутидила өлтүрүвәткән болса болмасмиди! Шу йәрдә биз гөш қайнаватқан қазанларни чөридәп олтирип, тойғидәк нан йемигәнмидуқ? Лекин силәр бу җамаәтниң һәммисини ачлиқ билән өлтүрмәкчи болуп бизни бу чөлгә елип кәлдиңлар! — дейишти.
4 Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.
Буниң билән Пәрвәрдигар Мусаға: — Мана, Мән асмандин силәргә нан яғдуримән; шуниң билән хәлиқ һәр күни чиқип, бир күнлүк лазимлиғини жиғивалсун. Бу тәриқидә Мән уларниң Мениң қанун-әмирлиримдә маңидиған-маңмайдиғанлиғини синаймән.
5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.
Һәр һәптиниң алтинчи күни шундақ болидуки, улар жиғивалғанлирини тәйярлисун; у башқа күнләрдә еришидиғинидин бир һәссә көп болиду, — деди.
6 И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя;
Андин Муса билән Һарун барлиқ Исраилларға: — Бүгүн ахшам силәрни Мисир зиминидин елип чиққучиниң Пәрвәрдигар екәнлигини билисиләр вә
7 а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптаниято ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?
әтә силәр Пәрвәрдигарниң шан-шәривини көрисиләр; чүнки У силәрниң Униң яман гепини қилип ғотулдашқиниңларни аңлиди; бизгә кәлсәк, силәр яман гепимизни қилип ғотулдиғидәк биз ким едуқ? — деди.
8 Моисей още рече: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.
Муса йәнә: Пәрвәрдигар бүгүн ахшам силәргә йегили гөш берип, әтә әтигәндә тойғидәк нан бәргәндә [буни билисиләр]; чүнки Пәрвәрдигар силәр Униң яман гепини қилип ғотулдиғиниңларни аңлиди. Әнди биз немә едуқ? Силәрниң ғотулдашқиниңлар бизләргә қаритилған әмәс, бәлки Пәрвәрдигарға қаритилғандур, — деди.
9 И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу роптанията ви.
Андин Муса Һарунға: — Сән Исраилларниң пүткүл җамаитигә: «Пәрвәрдигарниң алдиға келиңлар; чүнки У яман гәп билән ғотулдашқиниңларни аңлиди», дәп ейтқин, — деди.
10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака.
Шундақ болдики, Һарун Исраилларниң пүткүл җамаитигә сөзләп турғинида, улар чөл тәрәпкә қаривиди, мана, Пәрвәрдигарниң җуласи булутта аян болди.
11 И Господ говори на Моисея, казвайки:
Шуниң билән Пәрвәрдигар Мусаға мундақ деди: —
12 Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
— Мән Исраилларниң яман гәп қилип ғотулдашқинини аңлидим; әнди уларға: «Гугумда силәр гөш йәйсиләр вә әтигәндә нандин тоюнисиләр, шуниң билән силәр Мениң Пәрвәрдигар Худайиңлар екәнлигимни билип йетисиләр» — дәп ейтқин, деди.
13 И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса.
Кәчқурунда шундақ болдики, бөдүниләр учуп келип, чедиргаһни қаплап кәтти; әтиси әтигәндә, чедиргаһниң әтрапидики йәрләргә шәбнәм чүшкән еди.
14 И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко като слана по земята.
Әтрапта ятқан шәбнәм көтирилип кәткәндин кейин, мана, чөллүкниң йәр йүзидә қиравдәк непиз, кичик-кичик жумилақ нәрсиләр туратти.
15 Като го видяха израилтяните казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
Исраиллар уни көргәндә, униң немә екәнлигини билмигини үчүн: — Бу немиду? — дәп сорашти. Муса уларға җававән: — Бу Пәрвәрдигар силәргә ата қилған озуқ-түлүктур.
16 Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му.
Пәрвәрдигар шу ишни әмир қилип дедиги, «Һәр бириңлар йәйдиғиниңларға қарап униңдин жиғивелиңлар; һәр бириңлар аилидики адәм саниға қарап, һәр бир адәмгә бир омәр миқдарда жиғиңлар; һәр адәм өз чедиридики кишиләр үчүн жиғиңлар» — деди.
17 Израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко.
Исраиллар шундақ қилип, бәзиси көпрәк, бәзиси азрақ жиғивалди.
18 И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.
Улар уни омәр миқдари билән өлчивиди, көп жиққанларниңкидин ешип кәтмиди, аз жиққанларниңму кәмлик қилмиди; һәр бир киши өз йәйдиғиниға қарап жиққан еди.
19 Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта.
Муса уларға: — Һеч қандақ адәм булардин һеч немини әтигә қалдурмисун, деди.
20 При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях.
Шундақ болсиму, улар Мусаниң сөзигә қулақ салмиди; бәзиләр униңдин бир қисмини әтигә сақлап қойди. Амма сақлап қойғини қурутлап сесип кәтти. Бу иш үчүн Муса уларға хапа болуп аччиқланди.
21 И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а като припечеше слънцето стопяваше се.
Шу сәвәптин уларниң һәр бири һәр әтигини чиқип өз йәйдиғиниға қарап жиғивалатти; қалғанлири болса аптап чиққанда ерип кетәтти.
22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.
Лекин алтинчи күни шундақ болдики, улар күнлүк озуқниң икки һәссисини жиғди; демәк, һәр бир киши үчүн икки омәр миқдарда жиғивалди; андин җамаәт әмирлири һәммиси келип буни Мусаға ейтти.
23 А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете на страна каквото остане, да ви стои за утре.
Муса уларға: — Мана Пәрвәрдигарниң дегини: — Әтә арам күни, Пәрвәрдигарға аталған муқәддәс шабат күни болиду; пиширидиғиниңларни пиширип, қайнитидиғиниңларни қайинитип, ешип қалғанниң һәммисини әтигә сақлап қоюңлар, — деди.
24 И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.
Улар Муса буйруғандәк, ешип қалғанни әтисигә сақлап қоювиди, улар сесип қалмиди, қурутлапму кәтмиди.
25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето.
Муса уларға: — Буни бүгүн йәңлар; чүнки бүгүн Пәрвәрдигарға аталған шабат күни болғини үчүн бүгүн даладин тапалмайсиләр.
26 Шест дена ще го събирате; но седмия ден е събота, в нея няма да се намира.
Алтә күн силәр жиғсаңлар болиду; лекин йәттинчи күни шабат болғини үчүн у күнидә һеч немә тепилмайду, — деди.
27 Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.
Һалбуки, йәттинчи күни хәлиқтин бир нәччиси озуқ-түлүк жиққили чиқивиди, һеч немә тапалмиди.
28 Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?
Пәрвәрдигар Мусаға: «Силәр қачанғичә Мениң әмирлирим вә қанун-бәлгүлимилиримни тутушни рәт қилисиләр?
29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.
Мана, Пәрвәрдигар силәргә шабат күнини бекитип бәрди; шуңа йәттинчи күни һәр бириңларни өз орнида туруп, сиртларға чиқмисун дәп, алтинчи күни икки күнлүк озуқ бериду», — деди.
30 И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден.
Шуниң билән хәлиқ йәттинчи күни арам алди.
31 А Израилевият дом нарече тая храна Манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита смесена с мед.
Исраиллар бу озуқни «манна» дәп атиди; униң [шәкли] юмғақсүт уруғидәк, рәңги ақ болуп, тәми һәсәлгә миләнгән қотурмачқа охшайтти.
32 Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя.
Муса уларға: — Пәрвәрдигарниң әмри шуки, — Кейинки әвлатлириңларға Мән силәрни Мисирдин елип чиққанда, Мән силәргә чөлдә йейишкә ата қилған нанни көрситиш үчүн, униңдин комзәккә бир омәр тошқузуп, улар үчүн сақлап қоюңлар, — деди.
33 И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за идните ви поколения.
Муса Һарунға: — Кәлгүси әвлатлириңларға көрситишкә сақлаш үчүн бир комзәкни елип, униңға бир омәр миқдарда манна селип, Пәрвәрдигарниң һозурида қоюп қойғин, — деди.
34 И така, Аарон а положи пред плочите на свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея.
[Кейин, ] Һарун Пәрвәрдигар Мусаға буйруғандәк комзәкни сақлаш үчүн уни һөкүм-гувалиқ сандуғиниң алдида қоюп қойди.
35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.
Шу тәриқидә Исраиллар адәм олтирақлашқан бир зиминға йетип кәлгичә қириқ жил «манна» йеди; улар Қанаан зимининиң чегаралириға йәткичә манна йеди.
36 А гоморът е една десета от ефата.
Әйни чағда бир «омәр» «әфаһ»ниң ондин биригә баравәр еди.
