Изход 16
1 Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя.
Then moved they on from Elim, and all the assembly of the sons of Israel entered into the desert of Sin, which is between Elim and Sinai, on the fifteenth day of the second month, by their coming forth out of the land of Egypt.
2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.
Then did all the assembly of the sons of Israel murmur against Moses and against Aaron in the desert;
3 Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.
and the sons of Israel said unto them—Oh that we had died by the hand of Yahweh, in the land of Egypt, when we remained by the pot of flesh, when we did eat bread to the full, —for ye have brought us forth into this desert, to cause all this multitude to die by famine.
4 Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.
Then said Yahweh unto Moses, Behold me! raining down for you bread out of heaven, —and the people shall go out and gather the portion for a day, on its day, that I may prove them whether they will walk in my law, or not.
5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.
And it shall come to pass on the sixth day, that they shall settle what they shall bring in, —and it shall be twice as much as they gather day by day.
6 И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя;
So Moses and Aaron said unto all the sons of Israel, —At eventide, then shall ye know that it was, Yahweh, who brought you forth, out of the land of Egypt;
7 а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптаниято ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?
and, in the morning, then shall ye see the glory of Yahweh, in that he hath heard your murmurings against Yahweh, —what then are, we, that ye should murmur against, us?
8 Моисей още рече: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.
And Moses said—In that Yahweh giveth you in the evening flesh to eat, and bread in the morning, to the full, in that Yahweh heareth your murmurings wherewith ye are murmuring against him, what then are, we? Not against us, do ye murmur but against Yahweh.
9 И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу роптанията ви.
And Moses said unto Aaron, Say unto all the assembly of the sons of Israel, Draw near, before Yahweh, —for he hath heard your murmurings.
10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака.
And it came to pass, when Aaron spake unto all the assembly of the sons of Israel, then turned they towards the desert, —and lo! the glory of Yahweh, had appeared in the cloud,
11 И Господ говори на Моисея, казвайки:
Then spake Yahweh unto Moses—saying,
12 Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
I have heard the murmurings of the sons of Israel, —speak unto them, saying—Between the two evenings, shall ye eat flesh, and in the morning, shall ye be filled with bread, —so shall ye know that I Yahweh am your God.
13 И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса.
And it came to pass, in the evening, that there came up quail, and covered the camp, —and in the morning was the outpouring of dew, round about the camp;
14 И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко като слана по земята.
and when the outpouring of dew went up, then lo! on the face of the desert, a thin flake, thin as hoar-frost on the earth,
15 Като го видяха израилтяните казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
And when the sons of Israel saw it they said one to another—What is that? For they knew not what "that" was. Then said Moses unto them, "That" is the bread which Yahweh hath given you to eat.
16 Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му.
This, is the thing which Yahweh hath commanded, Gather ye thereof, each man what he needeth for eating, —an omer a head, by the number of your souls, each man—for them who are in his tent, shall ye take.
17 Израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко.
And the sons of Israel did so, —and gathered, [some] more, and [some] less;
18 И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.
and when they measured it with the omer, he who had gathered more had nothing over, and he who had gathered less had no lack: each man what he needed for eating, did they gather.
19 Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта.
And Moses said unto them, —Let, no man leave thereof, until morning.
20 При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях.
But they hearkened not unto Moses, but certain men left thereof until morning, and it swarmed with worms and become loathsome, —and Moses was wroth with them.
21 И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а като припечеше слънцето стопяваше се.
Thus then they gathered it morning by morning, each man what he needed for eating, and as soon as the sun waxed hot, so soon it melted.
22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.
And it came to pass on the sixth day, that they gathered food twice as much, two omers for each one, —so all the princes of the assembly came in, and told Moses.
23 А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете на страна каквото остане, да ви стои за утре.
And he said unto them—That is what Yahweh spake. The observance of a holy sabbath to Yahweh, is to-morrow, —what ye would bake, bake and what ye would boil, boil, and all that is left over, put by you to keep until the morning.
24 И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.
So they put it by until the morning, as Moses had commanded, —and it gave no unpleasant odour, neither was there a worm, therein.
25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето.
Then said Moses—Eat ye it to-day, for a sabbath, is to-day, unto Yahweh, —to-day, ye shall not find it in the field.
26 Шест дена ще го събирате; но седмия ден е събота, в нея няма да се намира.
Six days, shall ye gather it, —but on the seventh day, a sabbath, it shall not be therein.
27 Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.
And it came to pass on the seventh day, that there went forth some of the people to gather, —but they found not.
28 Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?
Then said Yahweh unto Moses, —How long have ye refused to keep my commandments and my laws?
29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.
See because Yahweh hath given you the sabbath, for this cause, is, he, giving you on the sixth day, food for two days, —abide ye every man in his place, let no man go forth from his dwelling, on the seventh day,
30 И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден.
So the people rested on the seventh day.
31 А Израилевият дом нарече тая храна Манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита смесена с мед.
And the house of Israel called the name thereof Manna, —and the same, was like coriander seed white, and the taste thereof, like flat-cake with honey,
32 Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя.
And Moses said—This, is the thing which Yahweh hath commanded, Fill an omer therefrom as a thing to be preserved to your generations, —that they may see the bread wherewith I fed you in the desert, when I brought you forth out of the land of Egypt.
33 И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за идните ви поколения.
So Moses said unto Aaron—Take a single basket, and put therein an omer-full of manna, —and set it down before Yahweh, as a thing to be preserved to your generations.
34 И така, Аарон а положи пред плочите на свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея.
As Yahweh gave command unto Moses, so did Aaron set it down before the testimony, as a thing to be preserved,
35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.
And, the sons of Israel did eat the manna forty years, until they entered into the land wherein they were to dwell, —the manna, they did eat until they entered into the bounds of the land of Canaan.
36 А гоморът е една десета от ефата.
Now, an omer, is, the tenth of the ephah.
