Изход 16
1 Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя.
And they took their journey from Elim, and all the congregation of the children of Israel came to the wilderness of Sin, which is between Elim and Sinai, on the fifteenth day of the second month after their departing out of the land of Egypt.
2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.
And the whole congregation of the children of Israel murmured against Moses and Aaron in the wilderness:
3 Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.
And the children of Israel said to them, Would to God we had died by the hand of the LORD in the land of Egypt, when we sat by the flesh pots, and when we did eat bread to the full; for you have brought us forth into this wilderness, to kill this whole assembly with hunger.
4 Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.
Then said the LORD to Moses, Behold, I will rain bread from heaven for you; and the people shall go out and gather a certain rate every day, that I may prove them, whether they will walk in my law, or no.
5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.
And it shall come to pass, that on the sixth day they shall prepare that which they bring in; and it shall be twice as much as they gather daily.
6 И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя;
And Moses and Aaron said to all the children of Israel, At even, then you shall know that the LORD has brought you out from the land of Egypt:
7 а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптаниято ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?
And in the morning, then you shall see the glory of the LORD; for that he hears your murmurings against the LORD: and what are we, that you murmur against us?
8 Моисей още рече: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.
And Moses said, This shall be, when the LORD shall give you in the evening flesh to eat, and in the morning bread to the full; for that the LORD hears your murmurings which you murmur against him: and what are we? your murmurings are not against us, but against the LORD.
9 И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу роптанията ви.
And Moses spoke to Aaron, Say to all the congregation of the children of Israel, Come near before the LORD: for he has heard your murmurings.
10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака.
And it came to pass, as Aaron spoke to the whole congregation of the children of Israel, that they looked toward the wilderness, and, behold, the glory of the LORD appeared in the cloud.
11 И Господ говори на Моисея, казвайки:
And the LORD spoke to Moses, saying,
12 Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
I have heard the murmurings of the children of Israel: speak to them, saying, At even you shall eat flesh, and in the morning you shall be filled with bread; and you shall know that I am the LORD your God.
13 И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса.
And it came to pass, that at even the quails came up, and covered the camp: and in the morning the dew lay round about the host.
14 И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко като слана по земята.
And when the dew that lay was gone up, behold, on the face of the wilderness there lay a small round thing, as small as the hoar frost on the ground.
15 Като го видяха израилтяните казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
And when the children of Israel saw it, they said one to another, It is manna: for they knew not what it was. And Moses said to them, This is the bread which the LORD has given you to eat.
16 Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му.
This is the thing which the LORD has commanded, Gather of it every man according to his eating, an omer for every man, according to the number of your persons; take you every man for them which are in his tents.
17 Израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко.
And the children of Israel did so, and gathered, some more, some less.
18 И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.
And when they did mete it with an omer, he that gathered much had nothing over, and he that gathered little had no lack; they gathered every man according to his eating.
19 Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта.
And Moses said, Let no man leave of it till the morning.
20 При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях.
Notwithstanding they listened not to Moses; but some of them left of it until the morning, and it bred worms, and stank: and Moses was wroth with them.
21 И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а като припечеше слънцето стопяваше се.
And they gathered it every morning, every man according to his eating: and when the sun waxed hot, it melted.
22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.
And it came to pass, that on the sixth day they gathered twice as much bread, two omers for one man: and all the rulers of the congregation came and told Moses.
23 А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете на страна каквото остане, да ви стои за утре.
And he said to them, This is that which the LORD has said, To morrow is the rest of the holy sabbath to the LORD: bake that which you will bake to day, and seethe that you will seethe; and that which remains over lay up for you to be kept until the morning.
24 И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.
And they laid it up till the morning, as Moses bade: and it did not stink, neither was there any worm therein.
25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето.
And Moses said, Eat that to day; for to day is a sabbath to the LORD: to day you shall not find it in the field.
26 Шест дена ще го събирате; но седмия ден е събота, в нея няма да се намира.
Six days you shall gather it; but on the seventh day, which is the sabbath, in it there shall be none.
27 Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.
And it came to pass, that there went out some of the people on the seventh day for to gather, and they found none.
28 Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?
And the LORD said to Moses, How long refuse you to keep my commandments and my laws?
29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.
See, for that the LORD has given you the sabbath, therefore he gives you on the sixth day the bread of two days; abide you every man in his place, let no man go out of his place on the seventh day.
30 И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден.
So the people rested on the seventh day.
31 А Израилевият дом нарече тая храна Манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита смесена с мед.
And the house of Israel called the name thereof Manna: and it was like coriander seed, white; and the taste of it was like wafers made with honey.
32 Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя.
And Moses said, This is the thing which the LORD commands, Fill an omer of it to be kept for your generations; that they may see the bread with which I have fed you in the wilderness, when I brought you forth from the land of Egypt.
33 И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за идните ви поколения.
And Moses said to Aaron, Take a pot, and put an omer full of manna therein, and lay it up before the LORD, to be kept for your generations.
34 И така, Аарон а положи пред плочите на свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея.
As the LORD commanded Moses, so Aaron laid it up before the Testimony, to be kept.
35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.
And the children of Israel did eat manna forty years, until they came to a land inhabited; they did eat manna, until they came to the borders of the land of Canaan.
36 А гоморът е една десета от ефата.
Now an omer is the tenth part of an ephah.
