Изход 16
1 Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя.
Hahoi, Isarel rangpuinaw teh Elim hoi a tâco awh teh kahlawng bout a cei awh. Izip ram hoi a tâco hnukkhu, thapa yung hni, Hnin hrahlaipanga nah, Elim hoi Sinai mon rahak Sin kahrawng dawk a pha awh.
2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.
Hote kahrawng dawk Isarel rangpuinaw ni,
3 Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.
Kaimouh teh Izip ram moi thawngnae hlaam teng tahung teh, ka boum lah ka ca awh navah, BAWIPA e kut hoi kadout awh pawiteh ahawihnawn. Atu vah, ka kamkhueng e taminaw kamlum sak hanelah, Hete kahrawng dawk na hrawi awh vaw telah Mosi hoi Aron yonpen awh teh a phuenang awh.
4 Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.
Hat navah, BAWIPA ni khenhaw! Kai ni nangmouh hanelah kalvan hoi vaiyei ka rak sak han. Taminaw ni hnin touh rawca rawi hanelah hnintangkuem a tâco awh han. Ka kâlawk patetlah a sak hoi, a sak hoeh e hottelah lahoi ahnimouh ka tanouk han.
5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.
Hnin tangkuem rawi e hlak kapap lah, hnin taruk hnin teh let hni touh hoi rawi hanelah kârakueng awh, telah Mosi koe a dei pouh.
6 И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя;
Mosi hoi Aron nihai, BAWIPA ni nangmouh teh Izip ram hoi na hrawi a e hah atu tangmin vah na panue awh han.
7 а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптаниято ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?
Amom lahai BAWIPA e bawilennae na hmu awh han. BAWIPA koe na phuenangnae lawk teh a thai toe. Kaimouh yon na pen awh teh na phuenang sin hanelah, Kaimouh teh bang patet e tami lah maw ka o awh, telah Isarelnaw koe atipouh roi.
8 Моисей още рече: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.
Hahoi, Mosi ni, BAWIPA ni tangmin na ca awh han e moi thoseh, Amom kaboumlah na ca awh han e vaiyei thoseh, na poe awh toteh, hete lawk heh kakuep han. Nangmouh ni na phuenangnae lawk teh BAWIPA ni a thai toe. Kaimouh teh bang patet e tami maw. Nangmouh ni na phuenangnae e heh kaimouh roi koe na hoeh, BAWIPA koe doeh na phuenang awh, telah atipouh.
9 И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу роптанията ви.
Hahoi, nangmae phuenangnae lawk hah BAWIPA ni a thai dawkvah, Ama koe hnai awh, telah Isarel tamimaya pueng koe patuen dei pouh hanelah Aron koe lawkthui e patetlah,
10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака.
Aron ni Isarel tamimaya koe patuen bout a dei pouh navah, ahnimouh ni kahrawng lah a khet awh teh, tâmai dawk BAWIPA e bawilennae kamnuek e hah a hmu awh.
11 И Господ говори на Моисея, казвайки:
BAWIPA ni hai Isarelnaw e phuenangnae lawk hah ka thai toe.
12 Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
Tangmin lah nangmouh ni moi na ca awh han. Amom lahai vaiyei kaboumlah na ca awh han. KAI teh nangmae BAWIPA Cathut doeh tie hah na panue han telah ahnimouh koe dei pouh telah Mosi koe atipouh.
13 И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса.
Tangmin lah tamuemnaw teh rim koe a tho awh. Amom lahai rim petkâtue lah tadamtui a bo.
14 И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко като слана по земята.
Tadamtui a kâkayaw toteh, tadamtui kamkak e patetlah titica kamhluem e talai dawk ao.
15 Като го видяха израилтяните казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
Hote hno Isarelnaw ni a hmu awh toteh, bangmaw ti a panue awh hoeh dawkvah, buet touh hoi buet touh a kâpacei awh. Mosi ni hete naw teh nangmouh na ca hanelah BAWIPA ni na poe e vaiyei doeh.
16 Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му.
Tami pueng ni amae rim dawk kaawm e tami yit touh ni cakhuem, tami buet touh hanlah Omer buet touh rip rawi hanlah BAWIPA ni a dei e patetlah patuen bout a dei pouh.
17 Израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко.
Isarelnaw ni hottelah a sak awh teh, tami kayoun kapap e patetlah a rawi awh.
18 И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.
Omer hoi a nue awh navah, kapap ka rawi e ni hoe tawn hoeh. Kayoun ka rawi e ni hai hoe vout hoeh. Abuemlah cakhuem koung a rawi awh.
19 Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта.
Mosi ni api nang hai amom totouh na tat awh mahoeh atipouh eiteh,
20 При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях.
Tami tangawn ni Mosi e lawk ngai laipalah, amom totouh a ta awh dawkvah a pâri teh a hmui a tho dawk Mosi teh a lungkhuek.
21 И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а като припечеше слънцето стопяваше се.
Hote tami tangkuem ni amamouh cakhuem hnintangkuem a rawi awh. Khumbeithoe nah atui lah a tho.
22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.
A hnin taruk hnin navah, vaiyei let hni touh, tami buet touh hanelah Omer kahni touh rip a rawi awh. Hote akong hah tamimaya ka ukkungnaw ni Mosi koe a thai sak awh.
23 А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете на страна каквото остане, да ви стои за утре.
Ahni ni hai tangtho teh BAWIPA hmalah kathounge Sabbath hnin, Kâhatnae hnin lah ao. Vaiyei thawng hanlah na ngai e patetlah thawng awh. Bue hanlah na ngai pawiteh bue awh. Kacawie teh tangtho amom hanelah na ta awh han telah BAWIPA ni a dei e hah bout a dei pouh.
24 И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.
Mosi ni lawkthui a e patetlah atangtho amom hanelah hai a ta awh. Hotteh, a hmui tho hoeh. Pâri hai pâri hoeh.
25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето.
Mosi ni hai kacawie sahnin cat awh. Sabbath teh BAWIPA e hnin doeh. Hote hno kahrawngum sahnin vah na hmawt awh mahoeh.
26 Шест дена ще го събирате; но седмия ден е събота, в нея няма да се намира.
Hnin taruk touh thung a rawi awh. Sabbath hnin lah kaawm e hnin sari hnin nah awm hoeh, na hmawt hai na hmawt awh mahoeh telah ati.
27 Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.
Hnin sari hnin nah, Tami tangawn ni rawi hanelah a tâco awh teh a tawng awh navah hmawt awh hoeh.
28 Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?
BAWIPA ni hai nangmouh ni kaie kâpoelawknaw hoi kâlawknaw na totouh maw na pahnawt awh han rah.
29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.
BAWIPA ni Sabbath hnin teh nangmouh na poe awh. Hatdawkvah, hnin taruk hnin nah, hnin hni touh hane vaiyei hah na poe awh. Taminaw pueng ama onae hmuen koe awm naseh. Hnin sari hnin nah, a onae hmuen koehoi nahai cetsak hanh telah Mosi koe atipouh.
30 И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден.
Taminaw ni hnin sari hnin nah a kâhat awh han.
31 А Израилевият дом нарече тая храна Манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита смесена с мед.
Isarelnaw ni hote cakawi hah mana telah ati awh. Songsuenmu patetlah ao teh a pangaw. Khoitui hoi kalawt e vaiyei hoi a tuinae a kâvan.
32 Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя.
Mosi ni nangmouh Izip ram hoi na hrawi awh navah, Kahrawng na paca e vaiyei hah na ca catounnaw pueng ni a hmu a nahan e lah, Omer buet touh tat telah BAWIPA ni a dei e hah bout a dei pouh.
33 И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за идните ви поколения.
Mosi ni Aron koevah hlaam lat nateh, mana Omer buet touh athung vah tat. Na ca catoun totouh ta hanelah, BAWIPA hmalah na kuem han atipouh.
34 И така, Аарон а положи пред плочите на свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея.
BAWIPA ni Mosi koe lawkthui e patetlah hote mana hah Aron ni pou a kuem hanelah lawkpanuesaknae hmalah a hung.
35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.
Isarelnaw ni khosaknae ram dawk a pha awh hoeh roukrak, a kum 40 touh thung mana a ca awh. Kanaan ramri koe a pha hoeh roukrak mana a ca awh.
36 А гоморът е една десета от ефата.
Omer buet touh e teh ephah pung hra pung touh e kuk lah ao. (Omer buet touh teh ephah pung hra pung touh hoi a kâvan teh, ephah buet touh teh 22 liters hoi a kâvan)
