Изход 16
1 Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя.
Te phoeiah Elim lamloh cet uh tih Israel ca rhaengpuei boeih tah Sin khosoek la pawk uh. Elim laklo neh Sinai laklo te Egypt kho lamloh a thoh uh phoeikah a hla bae hnin hlai nga dongah a pha uh.
2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.
Te vaengah Israel ca rhaengpuei boeih te khosoek kah Moses taeng neh Aaron taengah nul khaw nul uh.
3 Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.
Israel ca rhoek loh amih rhoi te, “BOEIPA kut ah kaimih duek sak ham n'khueh pawt nim ca? Egypt kho ah maeh am dongah mamih n'ngol uh tih kodam la buh ka caak uh vaengah hlangping boeih he khokha neh duek sak ham maco he khosoek la kaimih nang khuen,” a ti uh.
4 Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.
Te vaengah BOEIPA loh Moses te, “Kai loh nangmih ham vaan lamkah buh kan tlan sak ne. Pilnam te cet saeh lamtah hnin at kah a rhoeh te amah khohnin ah yoep uh saeh. Ka olkhueng dongah a pongpa neh a pongpa pawt khaw amah ka noem dae eh.
5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.
A rhuk hnin dongla a pha vaengah hang khuen te soepsoei uh saeh. Te vaengah tah a hnin, hnin kah a yoep lakah rhaepnit lo saeh,” a ti nah.
6 И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя;
Te phoeiah Moses neh Aaron loh Israel ca boeih te, “BOEIPA loh nangmih Egypt kho lamkah n'khuen te hlaemhmah vaengah na ming uh bitni.
7 а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптаниято ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?
Mincang ah BOEIPA kah thangpomnah te na hmuh uh bal bitni. BOEIPA soah nangmih kah kohuetnah te amah loh a yaak. Tedae kaimih rhoi taengah na nul la na nul uh te kaimih rhoi tah ulae?” a ti nah.
8 Моисей още рече: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.
Te phoeiah Moses loh, “BOEIPA loh nangmih he hlaem kah caak ham maeh neh mincang ah buh te kodam la m'paek ham vaengah na kohuetnah neh amah taengah na nul te BOEIPA loh a yaak coeng. Te dongah kaimih rhoi he ulae? Nangmih kah kohuetnah te kaimih rhoi taengah pawt tih BOEIPA taengah ni na kohuet uh,” a ti nah.
9 И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу роптанията ви.
Te phoeiah Moses loh Aaron taengah, “Israel ca rhaengpuei boeih te, ‘Nangmih kah kohuetnah te a yaak coeng dongah BOEIPA mikhmuh la ha tawn uh laeh,’ ti nah,” a ti nah.
10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака.
Aaron loh Israel ca rhaengpuei boeih te a voek vaengah khosoek la a mael uh hatah BOEIPA kah thangpomnah te cingmai khuiah tarha a tueng uh.
11 И Господ говори на Моисея, казвайки:
Te phoeiah BOEIPA loh Moses te a voek tih,
12 Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
“Israel ca rhoek kah kohuetnah te ka yaak. Amih te thui pah. ‘Hlaem ah maeh na caak uh tih, mincang ah buh na hah uh ni,’ ti nah. Te vaengah kai YAHWEH he na Pathen la nan ming uh bitni,” a ti nah.
13 И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса.
Hlaem a pha tangloeng vaengah tah tanghuem ha pawk tih rhaehhmuen te a thing. Mincang ah rhaehhmuen kaepvai kah buemtui te a khaan a om pah.
14 И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко като слана по земята.
Tedae buemtui kah a khaan a cing nen tah khosoek cirhong ah a kueluek la a tham aka yit te tarha om tih diklai ah vueltling bangla om.
15 Като го видяха израилтяните казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
Te vaengah Israel ca rhoek loh a hmuh uh. Te dongah hlang loh a manuca taengah, “Manna la he,” a ti uh. Te te balae ti a ming uh pawt dongah Moses loh amih te, “He kah buh he BOEIPA loh nangmih taengah cakkoi la m'paek coeng.
16 Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му.
He ham he BOEIPA loh ol n'uen coeng. Hlang loh amah caak rhoeh ah rhut saeh. Na hinglu tarhing ah hlangmi pakhat ham kosai pakhat van saeh. Hlang he amah dap ah aka om tarhing ah khuen sak uh,” a ti nah.
17 Израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко.
Te te Israel ca rhoek loh a ngai uh van tih baeko, baepet lam khaw a rhuh uh.
18 И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.
Kosai dongah a loeng uh vaengah baepet lamkhaw, hoei pawt tih baeko lam khaw vaitah pawh. Hlang loh amah caak rhoeh ah a coi uh.
19 Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта.
Te phoeiah Moses loh amih te, “Hlang khat long khaw te te mincang hil ah paih boel saeh,” a ti nah.
20 При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях.
Tedae Moses ol te hnatun uh pawt tih hlang rhoek loh te te mincang hil a paih uh. Te vaengah a rhiit a poem pah tih a rhim dongah amih taengah Moses a thintoek.
21 И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а като припечеше слънцето стопяваше се.
Te phoeiah tah mincang, mincang bueng ah te te a rhuh uh. Hlang takuem loh amah caak rhoeh ah a rhuh dae khomik a bae vaengah a yut pah.
22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.
Hnin rhuk a lo vaengah tah buh te hlang pakhat ham kosai panit a rhaep la a rhuh uh. Te dongah rhaengpuei khoboei boeih tah cet uh tih Moses taengah puen uh.
23 А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете на страна каквото остане, да ви стои за утре.
Te vaengah amih te, “He he BOEIPA loh a thui coeng. Thangvuen tah BOEIPA ham koiyaeh Sabbath cim la om. Te dongah hai koi te hai uh lamtah thong koi te thong uh. A coih boeih te namamih ham rhoe uh lamtah mincang hil tuemkoi la om saeh,” a ti nah.
24 И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.
Moses loh a uen bangla mincang hil a rhoe uh tangloeng vaengah rhim pawt tih a khuiah a rhit khaw om pawh.
25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето.
Te phoeiah Moses loh, “Tihnin ah te te ca uh, Sabbath he BOEIPA kah khohnin ni. Tihnin ah ngawn tah diklai ah te te na hmu uh mahpawh.
26 Шест дена ще го събирате; но седмия ден е събота, в нея няма да се намира.
Hnin rhuk khuiah ni te te na rhuh uh eh. Tedae a rhih hnin tah Sabbath coeng tih te vaengah om mahpawh,” a ti nah.
27 Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.
Te dongah a rhih hnin a pha vaengah rhuh hamla pilnam te mop uh dae hmu uh pawh.
28 Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?
Te vaengah BOEIPA loh Moses te, “Ka olpaek neh ka olkhueng tuem ham he me hil nim na aal ve?
29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.
BOEIPA loh nangmih taengah Sabbath m'paek te hmu uh. Te dongah a rhuk hnin ah nangmih te hnin hnih caak te m'paek. A rhih hnin ah tah hlang he amah hmuen ah khosa saeh lamtah hlang pakhat khaw amah hmuen lamloh cet boel saeh,” a ti nah.
30 И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден.
Te dongah pilnam khaw a rhih hnin ah duem van.
31 А Израилевият дом нарече тая храна Манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита смесена с мед.
Te kah ming te Israel imkhui loh manna la a khue. Te te sungsin tii bangla bok tih a tuihlim tah khoitui buhrhawm bangla om.
32 Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя.
Te phoeiah Moses loh, “He ol he BOEIPA long ni n'uen. Te te kosai a bae la na cadilcahma ham tuemkoi la om saeh. Te daengah ni Egypt kho lamloh nangmih kang khuen vaengkah khosoek ah nangmih buh kan cah te a hmu uh eh,” a ti.
33 И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за идните ви поколения.
Te phoeiah Moses loh Aaron te, “Am pakhat lo lamtah manna kosai a bae la pahoi sang. Te te na cadilcahma duela tuemkoi la BOEIPA mikhmuh ah tawn pah,” a ti nah.
34 И така, Аарон а положи пред плочите на свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея.
BOEIPA loh Moses taengah a uen bangla tuemkoi ham Aaron te laipainah hmai ah a khueh.
35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.
Khosak nah khohmuen la a pawk uh hil kum sawmli khuiah Israel ca rhoek loh manna te a caak uh. Kanaan khohmuen a bawtnah la a pawk uh hil manna te a caak uh.
36 А гоморът е една десета от ефата.
Kosai parha te cangnoek khat lo ni.
