Изход 15
1 Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.
Amalalu, Mousese amola Isala: ili dunu da Hina Godema gesami hea: i amane, “Na da Hina Godema gesami hea: mu. Bai E da hasalasu bagade hamoi dagoi. E da hosi amola amoga fila heda: i dunu hano bagadega ha: digi dagoi.
2 Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.
Hina Gode da na gasa bagade Gaga: su dunu E da na gaga: i dagoi. E da na Gode amola na da Ema nodomu E da na ada ea Gode, amola E da Ea hou bagadedafa hamobeba: le na da gesami hea: mu
3 Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова.
Hina Gode da gegesu dunu. Ea Dio da Hina Godedafa.
4 Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море.
E da Idibidi dadi gagui gilisisu amola ilia sa: liode hanoga gala: digi. Idibidi dadi gagui ouligisu dunu noga: idafa da Maga: me Hano Wayabo amoga bogole gela sa: i.
5 Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните.
Hano bagade nugududafa da ilia da: i hodo dedeboi dagoi. Ilia da igi agoane gela sa: ili, hano haguduga doaga: i.
6 Десницата Ти, Господи, се прослави в сила Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.
Hina Gode! Dia lobodafa da gasa bagadeba: le, ninia beda: iwane ba: sa. Dia lobodafa da ha lai dunu amo fifili goudasa.
7 С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама.
Di da hadigi amola hahawane Dima ha lai amo wadela: sa. Dia ougi da lalu defele. Dima ha lai ilia da samaso bioi defele Dia laluga ulagisa.
8 От духането на ноздрите Ти вадите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада, Бездните се сгъстиха всред морето.
Di da hano bagadega fulaboiba: le, hano da gafululi bi hamoi. Hano da wa: legadole, dobea salidi agoane ba: i. Hano hagududafa da ga: nasi amola hafoga: i agoane ba: i.
9 Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби.
Ha lai da amane sia: i, ‘Na da ilima doagala: musa: se bobogele, baligimu. Na da ilia liligi huluane lale, afafane, ni hanaiga lamu. Na da na gegesu gobihei bagade duga: le gadole, ilia liligi huluane samogele lamu.’
10 Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води.
Be Hina Gode, Di da mifo afadafa fulabosea, Idibidi dunu huluane da hanoga na dagoi ba: i. Hano bagade beda: su liligi amo ganodini, ilia da lede (dioi bagade ouli liligi) amo defele gela sa: i dagoi.
11 Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса?
Hina Gode! Di da ‘gode’ liligi huluane bagadewane baligi dagoi. Dia hadigi da dunu huluane ilia hou bagadewane baligisa. Di da musa: hame ba: su gasa bagade hou hamomusa: defele esala. Eno dunu da Dia hou defele hamomu hamedei agoane ba: sa.
12 Прострял си десницата Си, И земята ги погълна.
Di da Dia lobodafa ligia gadoloba, osobo bagade da ninima ha lai amo da: gi dagoi.
13 С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище.
Dia musa: sia: i defele, Di da dunu Di gaga: i, ilima bisili ahoanu, oule asi dagoi. Dia gasaga, Di da ilima logo olelemu. Amola Dia hadigi soge amoga oule masunu.
14 Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители,
Dunu fifilai da nabimu. Amola, ilia beda: iba: le, yagugumu. Filisidini dunu da beda: ga bogomuwane.
15 Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят.
Idome hina bagade dunu da beda: i bagade ba: mu. Moua: be gasa bagade dunu da beda: iba: le yagugumu. Ga: ina: ne dunu da ilia gesa: i hou fisili, beda: i bagade ba: mu.
16 Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил.
Ilia huluanema beda: su hou bagade da doaga: i dagoi. Ilia da Dia gasa, Hina Gode, ba: lala. Amabeba: le, ilia da gogaya: i agoane lela. Amogainini Dia fi dunu amo Di da ilia se iasu diasu logo doasili, ga masa: ne asunasi, ilia da mogodigili ahoanebe ba: sea.
17 Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.
Hina Gode! Di da goumi amoga Dia fisu hamoma: ne ilegei dagoi. Amoga Di da dia fi oule asili ilia fima: ne hahamonana. Amogai da Debolo Diasu gagui dagoi.
18 Господ ще царува до вечни векове.
Di, Hina Gode, da eso huluane Hina Bagadedafa esalalalumu.”
19 Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето.
Isala: ili dunu da osobo hafoga: i amoga asili Maga: me Hano Wayabo degei dagoi. Be Idibidi dunu, hosi, sa: liode amola sa: liode genonesisu dunu da amo logoga ahoanoba, Hina Gode da hano sinidigili, ilia huluane dedeboi dagoi ba: i.
20 Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всички жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,
Ba: la: lusu uda amo Milia: me (Elane ea dalusi) da hina gisani amo lai amola Isala: ili uda huluane da ema fa: no bobogei. Ilia da gisani gaguli sisiogola afia: i.
21 а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.
Milia: me da ilima amane gesami hea: i, “Hina Godema gesami hea: ma. Bai E da hahawane baligili hasalasu hamoi dagoi. E da hosi amola ilima fila heda: i dunu, amo hano wayabo bagadega ha: digi dagoi.”
22 Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намериха вода.
Amalalu, Mousese da bisili asili, Isala: ili dunu Maga: me Hano Wayabo yolesili, Siua wadela: i hafoga: i soge amoga oule asi. Eso udiana ilia da wadela: i soge ganodini lalu, be hano hame ba: i.
23 После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера).
Amalalu, ilia sogebi ea dio amo Mala amoga doaga: i. Be amogai hano da gamogaiba: le, manu da hamedei ba: i. Amaiba: le, ilia amo sogebiga Mala (Gamogai) dio asuli.
24 Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?
Isala: ili dunu da da: i dioiba: le Mousesema gegene i. Ilia da amane sia: i, “Ninia da adi hano moma: bela: ?”
25 А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им положи повеление и наредба и там ги опита, като рече:
Mousese da ha: giwane Hina Godema sia: ne gadoi. Amalalu, Hina Gode da ema ifa olelei. Mousese da amo ifa hano ganodini ha: digili, hano da afadenene, bu noga: iwane ba: i. Amogai, Hina Gode da ili hahawane esaloma: ne sema eno ilima i dagoi amola ilima ado ba: su hou hamosu.
26 Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.
E amane sia: i, “Dilia da dafawane nabasu hou hamosea amola moloidafa hou hamobeba: le Na hamoma: ne sia: i huluane amoma fa: no bobogesea, Na da dilima se nabasu hame imunu. Dilia da olo bagade na da Idibidi dunuma i, amo hame ba: mu. Na da Hina Gode, dili Uhinisisu Dunu.”
27 После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.
Isala: ili dunu da bu asili, Ilimi sogega doaga: i. Amogai gufi hano fana: iyado amola gumudi agoai ifa 70 ba: i. Amogai ilia da hano gadenene abula diasu gilisisu gaguli esalu.
