Изход 13
1 Господ говори още на Моисея казвайки:
Hina Gode da Mousesema amane sia: i,
2 Посвети на Мене всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните - и човек и животно; то е Мое.
“Magobo dunu mano huluane, Na ouligima: ne Nama ima. Bai Isala: ili dunu mano magobo huluane amola ohe fi magobo gawali huluane da Na:
3 Тогава рече Моисей на людете: Помнете тоя ден, в който излязохте из Египет, из дома на робството; защото със силна ръка Господ ви избави от там. Никой да не яде квасно.
Mousese da Isala: ili dunu ilima amane sia: i, “Wali eso mae gogolema. Dilia da Idibidi ganodini se nabawane udigili hawa: hamosu dunu esalu. Be wali eso dilia da gadili misi. Hina Gode Ea gasa bagade amoga dili fisili masa: ne asunasi. Agi yisidi sali amo mae moma.
4 Вие излизате днес в месец Авив.
Dilia da wali eso oubi age amoga (oubi dio da Abibi) Idibidi soge yolesili gadili ahoa.
5 И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се кле на бащите ти, че ще ти я даде, земя гдето текат мляко и мед, тогава ще пазиш тая служба в тоя месец.
Hina Gode da dafawane sia: i. E da Ga: ina: naide, Hidaide, A:moulaide, Haifaide amola Yebusaide amo dunu fi huluane ilia soge dilima imunu ilegele sia: i. E da dili amo soge noga: idafa amoga oule ahoasea, dilia da wali lolo nabe gilisisu ode huluane oubi age amoga hamoma.
6 Седем дни ще ядеш безквасно; и седмият ден ще бъде празник Господу.
Eso fesuale amoga dilia yisidi hame sali agi fawane moma. Eso fesu amoga dilia Hina Godema nodomusa: gilisima.
7 Безквасно ще се яде през седем дни; и да се не намери у тебе квас, из всичките твои предели.
Eso fesuale ganodini dilia yisidi sali agi maedafa moma. Dilia soge ganodini, yisidi amola agi yisidi sali liligi da sema bagade.
8 И в оня ден ще обясниш на сина си, като речеш: Това правя поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет.
Ode huluane, amo gilisisu dilia hemosea, dilia egefe ilima dilia da Hina Gode Ea dili Idibidi yolesili gadili masa: ne fidisu amo dawa: ma: ne, agoane hamoma amo dilia egefelali ilima olelema.
9 Това ще ти бъде за белег на ръката, и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото със силна ръка Господ те изведе из Египет.
Amo gilisisu da dilima liligi dilia loboga o odagiga ga: i agoai gala ba: mu. Dilia da Hina Gode Ea hou (E da Ea gasa bagade amoga dili Idibidi sogega fisili masa: ne asunasi) amo bu dawa: sea, dilia da Hina Gode Ea hamoma: ne sia: i idimu amola dawa: ma: ne sia: mu.
10 Прочее, ще пазиш тая наредба всяка година на времето й.
Dilia eso ilegei ode huluane amoga, amo lolo nabe gilisisu hamoma.
11 А когато Господ те въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на бащите ти, и ти я даде,
Hina Gode da dilia aowalali ilima, E da dili Ga: ina: naide fi ilia soge ganodini oule misunu ilegele sia: i. Amo E da hamomu. E da amo soge dilima iasea,
12 тогава ще отделяш за Господа всичко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките да бъдат на Господа.
dilia da magobo dunu mano huluane Ema ima. Ohe fi magobo gawali huluane da Gode Ea: liligi.
13 А всяко първородно от осел ще откупиш с агне или яре; и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си.
Be magobo gawali dougi amo dilia Ema bu bidi lama: mu. Dilia dougi bu lale, sibi mano Godema ima. Be dilia da dougi bu lamu higasea, defea, ea galogoa fima. Dilia dunu magobo mano amo huluane Godema bu bidi lama: mu.
14 После, като те запита синът ти, казвайки: Що е това? ще му казваш: Със силна ръка ни изведе Господ из Египет, из дома на робството;
Hobea, dia gofe da dima amo hou ea bai adole ba: sea, ema bu adole ima, ‘Ninia da musa: Idibidi soge ganodini udigili hawa: hamosu dunu esalu. Be Hina Gode Ea gasa bagade amoga E da nini fisili masa: ne gadili asunasi dagoi.
15 понеже, когато Фараон не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; а всеки първороден от синовете си откупувам.
Idibidi hina bagade (Felou) da gasa fili ninia fisidigimu higaloba, Hina Gode da magobo dunu mano huluane Idibidi soge ganodini esalu, dunu amola ohe medole legei dagoi. Amaiba: le, ninia da wali ohe mano magobo gawali huluane Godema gobele salasu iaha. Be magobo dunu mano huluane ninia bu bidi laha.
16 Това ще бъде за белег на ръката ти и за надчелие между очите ти; понеже със силна ръка Господ ни изведе из Египет.
Amo hou ninia hamonana da ninia liligi ninia lobo o odagia ga: i agoai ganumu. Amo dawa: sea, ninia Hina Gode da Ea gasa bagade amoga nini Idibidi soge fisili masa: ne gadili asunasi dagoi dawa: sa.’”
17 А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет.
Idibidi hina bagade (Felou) da Isala: ili dunu gadili masa: ne fisidigiloba, Gode da ili logo dunumuni (amo da hano wayabo bagade bega: Filisidia sogega ahoasu) amoga hame oule asi. Gode da amane dawa: i, “Isala: ili dunu da se nabasea amola gegesu ba: sea, ilia asigi dawa: su sinidigili, Idibidi sogega bu hagimu Na higa: i hodosa.”
18 Но Бог поведе людете по околен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.
Amaiba: le E da guga: loi ahoasu amo da wadela: i hafoga: i sogega asili Maga: me Hanoga doaga: musa: , amo logoga oule asi. Isala: ili dunu da ilia gegesu liligi gaguiwane ahoasu.
19 И Моисей взе със себе си костите на Иосифа; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука.
Mousese da Yousefe ea bogoi da: i hodo gaguli asi. Yousefe da esaloba, e da Isala: ili dunuma amane sia: i dagoi, “Gode da dili gaga: sea, amola dilia ga ahoasea, na da: i hodo amola gaguli masa.”
20 И като тръгнаха от Сикхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята.
Isala: ili dunu da Sagode moilai yolesili, asili, wadela: i hafoga: i soge bega: doaga: i. Ilia da Ida: me sogega abula diasu gilisisu gaguli, ouesalu.
21 И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем.
Esoga, Hina Gode da mumobi mogomogoi amo ganodini logo olelemusa: , ili bisili asi. Amola gasi ganodini E da lalu sawa: mogomogoi ganodini ilima hadigi olelemusa: bisili asi. Amalalu, ilia da eso amola gasia amoga hahawane ahoasu.
22 Той не отнемаше отпред людете облачния стълб денем, нито огнания стълб нощем.
Eso huluane, mumobi mogomogoi da Isala: ili dunu bisili ahoanebe ba: i. Amola gasia huluane lalu sawa: mogomogoi agoane ili bisili ahoanebe ba: i.
