Изход 12
1 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки:
И рече Господ Мојсију и Арону у земљи мисирској говорећи:
2 Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.
Овај месец да вам је почетак месецима, да вам је први месец у години.
3 Говорете на цялото Израилево общество, като им кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом.
Кажите свему збору Израиљевом и реците: Десетог дана овог месеца сваки нека узме јагње или јаре, по породицама, по једно на дом;
4 Но ако домашните са малцина, за агнето, тогава домакинът и най-ближният до къщата му съсед нека вземат, според числото на човеците в тях; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.
Ако ли је дом мали за јагње или јаре, нека узме к себи суседа, који му је најближи, с онолико душа колико треба да могу појести јагње или јаре.
5 Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете.
А јагње или јаре да вам буде здраво, мушко, од године; између оваца или између коза узмите.
6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в домовете си да го заколят привечер.
И чувајте га до четрнаестог дана овог месеца, а тада савколики збор Израиљев нека га закоље увече.
7 После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.
И нека узму крви од њега и покропе оба довратка и горњи праг на кућама у којима ће га јести.
8 През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.
И нека једу месо исте ноћи, на ватри печено, с хлебом пресним и са зељем горким нека једу.
9 Да не ядат от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.
Немојте јести сирово ни у води кувано, него на ватри печено, с главом и с ногама и с дробом.
10 И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.
И ништа немојте оставити до јутра; ако ли би шта остало до јутра, спалите на ватри.
11 И така да го ядете; препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, понеже е време на Господното минаване.
А овако једите: опасани, обућа да вам је на ногу и штап у руци, и једите хитно, јер је пролазак Господњи.
12 Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова.
Јер ћу проћи по земљи мисирској ту ноћ, и побићу све првенце у земљи мисирској од човека до живинчета, и судићу свим боговима мисирским, ја Господ.
13 И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападна върху вас, погубителна язва.
А крв она биће вам знак на кућама, у којима ћете бити; и кад видим крв, проћи ћу вас, те неће бити међу вама помора, кад станем убијати по земљи мисирској.
14 Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.
И тај ће вам дан бити за спомен, и празноваћете га Господу од колена до колена; празнујте га законом вечним.
15 Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби от Израиля.
Седам дана једите хлебове пресне, и првог дана уклоните квасац из кућа својих; јер ко би год јео шта с квасцем од првог дана до седмог, истребиће се она душа из Израиља.
16 На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен около онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.
Први дан биће свети сабор; тако и седми дан имаћете свети сабор; никакав посао да се не ради у те дане, осим шта треба за јело свакој души, то ћете само готовити.
17 Да пазите, прочее, празника на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения.
И држите дан пресних хлебова, јер у тај дан изведох војске ваше из земље мисирске; држите тај дан од кољена до кољена законом вечним.
18 От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.
Првог месеца четрнаести дан увече почните јести пресне хлебове па до двадесет првог дана истог месеца увече.
19 Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец.
За седам дана да се не нађе квасца у кућама вашим; јер ко би год јео шта с квасцем, истребиће се она душа из збора Израиљевог, био дошљак или рођен у земљи.
20 Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.
Ништа с квасцем немојте јести, него једите хлеб пресан по свим становима својим.
21 Тогава на четиринадесетия ден от месеца, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата.
И сазва Мојсије све старешине израиљске, и рече им: Изберите и узмите себи јагње или јаре по породицама својим, и закољите пасху.
22 После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която ще приемете в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на къщната врата; и никой от вас да не излиза от къщната си врата до утринта.
И узмите киту исопа и замочите је у крв, која ће бити у здели, и покропите горњи праг и оба довратка крвљу, која ће бити у здели, и ниједан од вас да не излази на врата кућна до јутра.
23 Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, и когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмини вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази.
Јер ће изаћи Господ да бије Мисир, па кад види крв на горњем прагу и на оба довратка, проћи ће Господ мимо она врата, и неће дати крвнику да уђе у куће ваше да убија.
24 И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.
И држите ово као закон теби и синовима твојим довека.
25 Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба.
И кад дођете у земљу коју ће вам дати Господ, као што је казао, држите ову службу.
26 И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба?
И кад вам кажу синови ваши: Каква вам је то служба?
27 Ще отговорите: Това е жертва в спомен на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха.
Реците: Ово је жртва за пролазак Господњи, кад прође куће синова Израиљевих у Мисиру убијајући Мисирце, а домове наше сачува. Тада народ сави главу и поклони се.
28 И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.
И отидоше и учинише синови Израиљеви, како заповеди Господ преко Мојсија и Арона, тако учинише.
29 И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък.
А око поноћи поби Господ све првенце у земљи мисирској од првенца Фараоновог који хтеде седети на престолу његовом до првенца сужња у тамници, и шта год беше првенац од стоке.
30 И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.
Тада уста Фараон оне ноћи, он и све слуге његове и сви Мисирци, и би вика велика у Мисиру, јер не беше куће у којој не би мртваца.
31 И повика Моисея и Аарона още през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте, изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте;
И дозва Мојсија и Арона по ноћи и рече: Устајте, идите из народа мог и ви и синови Израиљеви, и отидите, послужите Господу, као што говористе.
32 подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене.
Узмите и овце своје и говеда своја, као што говористе, и идите, па и мене благословите.
33 Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме.
И Мисирци наваљиваху на народ да брже иду из земље, јер говораху: Изгибосмо сви.
34 И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си.
И народ узе тесто своје још неускисло, умотавши га у хаљине своје, на рамена своја.
35 А израилтяните бяха постъпили както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;
И учинише синови Израиљеви по заповести Мојсијевој, и заискаше у Мисираца накита сребрних и накита златних и хаљина.
36 и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.
И Господ учини, те народ нађе љубав у Мисираца, те им дадоше; тако опленише Мисирце.
37 Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, на брой около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите.
И отидоше синови Израиљеви из Рамесе у Сохот, око шест стотина хиљада пешака, самих људи осим деце.
38 Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда.
И других људи много отиде с њима, и стоке ситне и крупне врло много.
39 А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.
И од теста које изнесоше из Мисира испекоше погаче пресне, јер не беше ускисло кад их потераше Мисирци, те не могаше оклевати, нити спремише себи брашњенице.
40 А времето, което израилтяните прекараха като пришълци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.
А бавише се синови Израиљеви у Мисиру четири стотине и тридесет година.
41 И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всички войнства Господни излязоха из Египетската земя.
И кад се наврши четири стотине и тридесет година, у исти дан изађоше све војске Господње из земље мисирске.
42 Това е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа.
Та се ноћ светкује Господу, у коју их изведе из Мисира; то је ноћ Господња, коју треба да светкују синови Израиљеви од кољена на кољено.
43 И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея;
И рече Господ Мојсију и Арону: Ово нека буде закон за пасху: ниједан туђин да је не једе;
44 обаче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже.
А сваки слуга ваш купљен за новце, кад га обрежете, онда нека је једе.
45 Никой пришелец или наемник да не яде от нея.
Дошљак или најамник да је не једе.
46 В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите.
У истој кући да се једе, да не изнесете меса од ње из куће, и кости да јој не преломите.
47 Цялото общество израилтяни ще я пазят.
Сав збор Израиљев нека чини тако.
48 И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека да пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея.
Ако би код тебе седео туђин и хтео би светковати пасху Господњу, нека му се обрежу све мушкиње, па онда нека приступи да је светкује, и нека буде као рођен у земљи; а нико необрезан да је не једе.
49 Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас.
Закон један да је и рођеном у земљи и дошљаку који седи међу вама.
50 И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.
И учинише сви синови Израиљеви како заповеди Господ Мојсију и Арону, тако учинише.
51 И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.
И тај дан изведе Господ синове Израиљеве из земље мисирске у четама њиховим.
