Естир 6
1 През оная нощ сънят побягна от царя; и той заповяда да донесат записната книга на летописите; и прочитаха се пред царя.
Hiche janchun lengpa chu a-ihmu theipon, hijeh chun avaihomna sunga thilsoh kijehlut thusimbu chu ahinchoi uva akom’a asimdoh diuvin alhacha hokhat thupeh aneitan ahi.
2 И намери се как Мардохей беше обадил за Вихтана и Тереса, двама от царските скопци, от ония, които пазеха входа, че бяха поискали да турят ръка на цар Асуира.
Hiche thilsoh kijihlut na achun lengpa achang’a aumna leng indan’a kot ngah nukiso teni Bigthan le Teresh teni tohgon Mordecai jin ana matdoh na kijihlut chu amudoh tan ahi. Amani chun leng Xerxes chu anatha got lhon ahi.
3 И царят рече: Каква почест и отличие е дадено на Мардохея за това? И слугите на царя, които му прислужваха казаха: Не се е направило нищо за него.
“Mordecai hi athilpha bol jeh a kipaman ahilouleh hetpehna ipi kibolpeh am?” tin lengpan adongin ahileh alhachapan adonbut in “Imacha akibolpeh poi,” ati.
4 Тогава царят рече: Кой е на двора? А Аман беше дошъл във вътрешния двор на царската къща, за да каже на царя да обеси Мардохея на бесилката, която бе приготвил за него.
“Polang leitola umkhu koiham?” tin lengpan adongin ahi. Hiche aseipet tah chun Haman khopi polam leitol ahung lhung chet in, lengpa kom’a Mordecai chu atundohsa thinglhon chung’a khailih ding phalna thum'a ahung pet tah chu ahi.
5 И слугите на царя му казаха: Ето, Аман стои на двора. И царят рече: Да влезе.
Lhachapa chun lengpa chu anadonbut in ahi, “Hamanhi leitol ah kimu pi ding in na ngah e” ati. Lengpan “hinpuilut in” tin thupeh anei tan ahi.
6 И като влезе Аман царят му рече: Що да се направи на човека, на когото царя благоволява да направи почест? А Аман помисли в сърцето си: Кому другиму би благоволил царят да направи почест освен на мене?
Hiti chun Haman ahunglut in ahileh lengpan aseitai, “Keima eikipasah tahbeh michu itobang jana kapeh ding ham?” ati. Haman amale ama akigellin, “Lengpan jana apehding michu keitailou koidang hiding ham?” tin aki nemlheh in ahi.
7 Затова Аман каза на царя: За човека, на когото царят благоволи да направи почест,
Hijeh chun aman hitin adonbut in, “Lengpan mikhattou jana apeh nomma ahileh,
8 нека донесат царската одежда, с която царят се облича, и царската корона, който се туря на главата му, и нека се туря на главата му, и нека доведат коня, на който царят язди,
Aleng oupe von chu ahin lahdoh ding, lengpa amatah touna sakol aluchanga lengte loupina jem ki-beh ding,
9 и тая одежда и коня да се дадат в ръката на един от по-видните царски първенци, за да облекат човека, когото царят благоволява да почете; и когато го развеждат възседнал на коня през градския площад нека прогласяват пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.
Hiche lengte von loupitah chuleh sakol chu lengpa noija vaihom mithupi holah a khatpen khutna pehlut ding ahi. Chuleh lengpan ajabol ding mipa chun lengpa von loupi chu akivon ding lengpa sakol a chu touva khopi sunga chu kaileding ahi. Hiche vaihompa chun ache puma asapding “Lengpan ajabol nompa chu hitiahi kibolding ahi!” tia aseiding ahi,” ati.
10 Тогава царят рече на Амана: Скоро вземи одеждата и коня както си рекъл, и направи така на юдеина Мардохей, който седи при царската порта; да се не изостави нищо от всичко, което си казал.
Lengpan Haman kom’a chun “Apha behseh jenge, gangtah in pon oupe chu choijin lang chule kasakol chu kaijin lang tua nasei tobang bang chun hiche khopi kelkot kom’a tou Mordecai kiti Judate pakhu hiti chun gaboltan. Tua nasei hochu halkhat cha alhinglal umsah hih hellin!” ati.
11 И така, Аман взе одеждата и коня та облече Мардохея, и го преведе яхнал през градския площад, и прогласяваше пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.
Hiti chun Haman in ponloupi chu achoijin Mordecai asilpeh in, lengpa sakol a chun atousah in, khopi leitol lachun akailen “Lengpan ajabolnom michu hitia hi kibolding ahi” tin asammin ahi.
12 И Мардохей се върна в царската порта. А Аман отиде бърже у дома си наскърбен, и с покрита глава.
Hiche jouchun Mordecai chu khopi kelkouna chun akile kit in, Haman vangchu kisuhnemna noinung pen’in akisunemmin jumthet in a-in na akile kittai.
13 И Аман разказа на жена си Зареса и на всичките си приятели всичко, що му се бе случило. Тогава мъдреците му и жена му Зареса му рекоха: Ако Мардохей, пред когото си почнал да изпадаш, е от юдейски род, ти не ще му надвиеш, но без друго ще паднеш пред него.
Haman in thilsoh hochu ajinule aloi agolho aseipeh phat in ama thumop a pang miching hole ajinu chun asei tai, “Tunia najumso pa Mordecai hi pen danna Judate ahijeh'in amadouna natoh gonhi lolhing joupon nate. Ama nakidoupi jomleh nathilo ding ahibouve” atipeh taove.
14 Докато още се разговаряха с него, царските скопци стигнаха и побързаха да заведат Амана на угощението, което Естир бе приготвила.
Amaho hitiahi akihoupet’un lengpa dinga nukiso ho ahunglhung un gangtah in Haman chu Esther golvah ankonga dingin ahung pui tauve.
