Естир 6
1 През оная нощ сънят побягна от царя; и той заповяда да донесат записната книга на летописите; и прочитаха се пред царя.
Amo gasia, hina bagade da golamu hamedei ba: i. Amaiba: le, e da ea hawa: hamosu dunuma, ilia da ea fifi asi gala hou hamoi dagoi meloa dedei, amo ema gaguli misini, ea nabima: ne idili ima: ne sia: i.
2 И намери се как Мардохей беше обадил за Вихтана и Тереса, двама от царските скопци, от ония, които пазеха входа, че бяха поискали да турят ръка на цар Асуира.
Ilia da ema idili ianu, e da Bigada: ina amola Dilese (gulusu danai dunu ela da musa: hina bagade ea sesei logo holei sosodo aligisu) ela da musa: hina bagade fane legemusa: ilegesu, be Modigai da ela ilegesu hedofai, amo sia: dedei, hina bagade da nabi.
3 И царят рече: Каква почест и отличие е дадено на Мардохея за това? И слугите на царя, които му прислужваха казаха: Не се е направило нищо за него.
Hina bagade da amane adole ba: i, “Modigai da agoane hamobeba: le, ninia da habodane ema nodoma: ne bidi ibala: ?” Ea hawa: hamosu dunu ema bu adole i, “Ema liligi hamoi da hame.”
4 Тогава царят рече: Кой е на двора? А Аман беше дошъл във вътрешния двор на царската къща, за да каже на царя да обеси Мардохея на бесилката, която бе приготвил за него.
Hina bagade da amane adole ba: i, “Na eagene ouligisu dunu oda da hina bagade diasu ganodini esalabala?” Ha: ima: ne da wahadafa hina bagade ea diasu gagoi ganodini golili sa: i ba: i, e da ifa duni bugili fugalegei amo hahamoi dagoiba: le, Modigai hegoa: nesima: ne hina bagadema adole ba: la misi.
5 И слугите на царя му казаха: Ето, Аман стои на двора. И царят рече: Да влезе.
Ea hawa: hamosu dunu da Segesisima bu adole i, “Ha: ima: ne da goea, di ba: musa: oulela.” Hina bagade da amane sia: i, “Oule misa!”
6 И като влезе Аман царят му рече: Що да се направи на човека, на когото царя благоволява да направи почест? А Аман помисли в сърцето си: Кому другиму би благоволил царят да направи почест освен на мене?
Amalalu Ha: ima: ne da misi, amalu hina bagade da ema agoane sia: i. “Dunu noga: i afae esala. Na da ema nodone bidi imunu hanai bagade gala. Di adi dawa: bela: ? Na da ema adi hamoma: bela: ?” Ha: ima: ne hisu wamo amane dadawa: i, “Hina bagade da nowama nodone bidi ima: bela: ? Na agoane dawa: , e da nama fawane imunu.”
7 Затова Аман каза на царя: За човека, на когото царят благоволи да направи почест,
8 нека донесат царската одежда, с която царят се облича, и царската корона, който се туря на главата му, и нека се туря на главата му, и нека доведат коня, на който царят язди,
Amaiba: le, e da hina bagadema adole i, “Amo dunu ema agoane nodone bidi ima. Dia hina bagade abula igili ga: simusa: , gaguli misa. Ilia da dia hosi dialuma da: iya habuga noga: idafa figisimusa: , gaguli misa: ne sia: ma.
9 и тая одежда и коня да се дадат в ръката на един от по-видните царски първенци, за да облекат човека, когото царят благоволява да почете; и когато го развеждат възседнал на коня през градския площад нека прогласяват пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.
Amasea, dia ouligisu dunu hina afae amoea misini, e da amo dunuma abula ga: sili, amola amo dunu da hosi da: iya fila heda: i, amo moilai bai bagade gagoi ganodini oule, olelela masa: ne sia: ma. Amola ouligisu dunu hina da amane sia: mu, “Huluane ba: ma! Hina bagade da amo dunuma nodomusa: hanaiba: le, ema agoane nodoma: ne bidi iaha!”
10 Тогава царят рече на Амана: Скоро вземи одеждата и коня както си рекъл, и направи така на юдеина Мардохей, който седи при царската порта; да се не изостави нищо от всичко, което си казал.
Amalalu, hina bagade da Ha: ima: nema amane sia: i, “Hedolo! Abula amola hosi lale, amo nodoma: ne bidi iasu amo Yu dunu Modigai, ema dia sia: i liligi, amo huluane ema hamoma. Di da e, hina bagade ea diasu logo holei gadenene esalebe ba: mu.”
11 И така, Аман взе одеждата и коня та облече Мардохея, и го преведе яхнал през градския площад, и прогласяваше пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.
Amaiba: le, Ha: ima: ne da abula amola hosi lai. Amalu e da amo abula lale, Modigaima ga: si. Modigai da hosi da: iya fila heda: i. Amola, Ha: ima: ne da Modigai moilai gagoi ganodini oule olelela asi. Asili, e da dunu huluane nabima: ne, amane sia: i, “Huluane ba: ma! Hina bagade da amo dunuma nodomusa: hanaiba: le, ema agoane nodoma: ne bidi iaha!”
12 И Мардохей се върна в царската порта. А Аман отиде бърже у дома си наскърбен, и с покрита глава.
Amalalu, Modigai da hina bagade ea diasu logo holeiga bu asi. Be Ha: ima: ne da gogosiane, odagi dofoga: le, hi diasuga hobeale asi.
13 И Аман разказа на жена си Зареса и на всичките си приятели всичко, що му се бе случило. Тогава мъдреците му и жена му Зареса му рекоха: Ако Мардохей, пред когото си почнал да изпадаш, е от юдейски род, ти не ще му надвиеш, но без друго ще паднеш пред него.
E da iduama, amola ea dogolegei fi ilima huluane, ema hamoi hou olelei. Amalalu, ea uda amola ea dogolegei fi ilia da ema amane adoi, “Modigai ea gasa da dia gasa baligimusa: hamonana. E da Yu dunu, amola di da ema hasanasimu da hamedei. E da dafawane dia hou baligimu.”
14 Докато още се разговаряха с него, царските скопци стигнаха и побързаха да заведат Амана на угощението, което Естир бе приготвила.
Ili da adodaloba, hina bagade ea gulusu danai hawa: hamosu dunu da hedolowane misini, Ha: ima: ne amo Eseda ea lolo nabe amoga oule masusa: lala misi.
