Естир 2
1 След тия събития, като се укроти яростта на цар Асуира, той си спомни за Астин, и за онова що бе сторила, и за какво бе решено против нея.
Ie añe, naho fa nanintsiñe ty fiforoforoa’ i Akasverose mpanjaka, le nitiahi’e t’i Vastý, i nanoa’ey vaho i nandiliañe azey.
2 Тогава слугите, които слугуваха на царя, рекоха: Нека се потърсят за царя красиви млади девици;
Le hoe o mpitoro’ i mpanjakay niatrak’ azeo: Ehe te ho tsoeheñe ho a i mpanjakay ty somondrara soa vintañe t’ie isaheñe;
3 и нека назначи царят чиновници по всичките области на царството си, които да съберат в столицата Суса, в женската къща, всичките красиви млади девици, под надзора на царския скопец Игай, пазач на жените; и нека им се дадат нещата, които из са потребни за приглаждане.
le ehe te hanendre sorotà amo hene fifeleha’ i fifehea’eio i mpanjakay hanontonañe an-drova’ i Sosane atoy, añ’ anjomban-drakemba ao, ambane’ ty lili’ i Hegè, mpiatrak’ i mpanjakay, mpañambeñe o ampelao, ze fonga somondrara tsomerentsereñe ho tolorañe ze paia’e ho ami’ty fihaminañe;
4 И девицата, която се хареса на царя, нека стане царица вместо Астин. И това биде угодно на царя; и той стори така.
vaho ty somondrara tea’ i mpanjakay ty ho mpanjaka-ampela handimbe i Vastý. Nitea’ i mpanjakay i entañey le nanoe’e.
5 Имаше в столицата Суса един юдеин на име Мардохей, сина на Яира, син на Семея, син на Киса, вениаминец,
Teo t’i nte-Iehoda an-drova’ i Sosane ao, i Mordekay, ana’ Iaire, ana’ i Simeý, ana’ i Kise, ana’ i Beniamine ty tahina’e;
6 който беше откаран от Ерусалим с пленниците, които бяха откарани с Юдовия цар Ехония, които вавилонският цар Навуходоносор беше откарал.
amo nendeseñe boak’ Ierosalaimeo, o nasese an-drohy nindre am’ Iekonià mpanjaka’ Iehodao, o nasese’ i Nebokadnetsare mpanjaka’ i Bavele mb’eoo.
7 И той отхранваше Адаса (която е Естир), чичовата си дъщеря, защото тя нямаше ни баща ни майка. Момичето беше прилично и красиво; и когато баща му и майка му умряха Мардохей го взе за своя дъщеря.
Le nibeize’e t’i Hadasae, natao Estere, anak’ ampelan-drahalahin-drae’e; fa bode-rae naho tsy aman-drene naho nisoa vintañe vaho trenotreno’e i somondraray; aa kanao fa nihomake ty rae’e naho i rene’e le rinambe’ i Mordekay re ho anak’ ampela’e.
8 И той, когато са разчу заповедта е указа на царя, и когато бяха събрани много момичета в столицата Суса, под надзора на Игая, доведоха и Естир в царската къща, под надзора на Игая, пазача на жените.
Aa ie jinanjiñe ty lily naho tsei’ i mpanjakay, le natontoñe an-drova’ i Sosane ao ty somondrara maro ambane’ ty fifehea’ i Hegey; le nampihovaeñe añ’ anjomba’ i mpanjakay, ambane’ i Hegè mpañambeñe o somondrarao, ka t’i Estere.
9 И момичето му се хареса и придоби неговото благоволение; и той побърза да й даде от царската къща нещата потребни за приглаждането й, както и нейния дял, също и седемте момичета, които подобаваше да й се дадат; и премести нея и момичетата й в най-доброто помещение на женската къща.
Le nahafale aze i somondraray, le nahaoniña’e tretre, le nitolora’e aniany ze nipaiaeñe amy fañaliova’ey naho o faha’eo vaho ty somondrara fito nañeva boak’ añ’ anjombam-panjaka ao; le nasì’e mb’amy toetse soay re rekets’ i mpiatra’e rey.
10 Естир не беше изявила людете си, нито рода си; защото Мардохей беше й заръчал да не го изявява.
Tsy naboa’ i Estere ondati’eo ndra i toñon-droae’ey, fa nafanto’ i Mordekay ama’e te tsy ho volañe’e.
11 И Мардохей ходеше всеки ден пред двора на женската къща, за да се научава как е Естир и какво ще стане с нея.
Le nidraidraitse aolon-kiririsan’ anjomban-drakemba eo boak’ andro t’i Mordekay handrendreke i Estere naho ze nanoañe.
12 А когато дойдеше реда на всяка девица да влезе при цар Асуира, след като беше стояла дванадесет месеца в женската къща, според нареденото за жените, (защото така се употребяваше времето на приглаждането им, шест месеца се мажеха със смирнено масло, и шест месеца с аромати и с други неща за приглаждане на жените),
Nitsatoke ho a o somondrarao te sindre hiheo añatrefa’ i Akasverose mpanjaka eo naho fa heneke ty volañe folo-ro’ amby ty amy lilin-tsomondraray (fa Izay ty nahaheneke o androm-piliovañeo, toe enem-bolañe an-tsolike rame naho enem-bolañe ami’ty mañidè naho o soli-drakemba ila’eo),
13 тогава така приготвена, девицата влизаше при царя; всичко каквото поискаше даваше й се, да го занесе със себе си от женската къща в къщата на царя.
Zao ty niheova’ ty somondrara mb’amy mpanjakay mb’eo; natolotse aze ndra inoñ’ inoñe paiae’e hindeseñe boak’ amy anjomban-drakembay mb’ amy anjomba’ i mpanjakay mb’eo.
14 Вечерта влизаше, а заран се връщаше във втората женска къща под надзора на Саасгаза, царския скопец, който пазеше наложниците; тя не влизаше вече при царя, освен ако царят я поискаше, и бъдеше повикана по име.
Nizilik’ ao re te hariva, le niavotse mb’añ’ anjomba faharoe’ o roakembao mb’eo te loak’ andro, ho ambane’ ty fifehea’ i Sasgaze, mpiatra’ i mpanjakay, mpañambeñe o sakezao; le tsy niheo mb’amy mpanjakay ka re naho tsy te nitea’e vaho nikanjie’e ami’ty añara’e.
15 А когато дойде редът да влезе при царя Естир, дъщеря на Авихаила, чичо на Мардохея, която той беше взел за своя дъщеря, тя не поиска друго освен каквото определи царският скопец Игай, пазача на жените. И Естир придобиваше благоволението на всички, които я гледаха.
Ie nitsatok’ amy Estere, ana’ i Abihaile, rahalahin-drae’ i Mordekay nandrambe aze ho ana’ey, ty himoak’ amy mpanjakay, le tsy ino ty nipaia’e naho tsy ze natoro’ i Hege, mpiatra’ i mpanjakay, mpañamben-droakembay. Le nahaonim-pañisohañe am-pihaino’ ze hene nahaisak’ aze t’i Estere.
16 И тъй, Естир биде заведена при цар Асуира в царския му дом в десетия месец, който е месец Тевет, в седмата година от царуването му.
Aa le nasese mb’amy Akasverose mpanjaka mb’añ’ anjombam-panjaka mb’eo amy volam-pahafolo, volam-balasira, taom-pahafitom-pifehea’ey t’i Estere.
17 И царят възлюби Естир повече от всичките жени; и тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той тури царската корона на главата й, и направи я царица вместо Астин.
Le nikokoa’ i mpanjakay mandikoatse ze somondrara iaby t’i Estere, ie nahaonim-pañisohañe naho fitretrezañe am-pahaisaha’e eo ambone’ o somondrara iabio, aa le nasampe’e an-doha’e eo i sabakam-pifeheañey, le nanoe’e mpanjaka-ampela handimbe i Vastý.
18 Тогава царят направи голямо угощение на всичките си първенци на слугите си, угощение в чест на Естир; и определи деня за празник на областите, и даде подаръци, както подобаваше на царя.
Le nanao betitake, ty takataka’ i Estere, ho a ze hene roandria’e naho mpitoro’e i mpanjakay; le nampitofa’e o fifelehañeo vaho nitolora’e falalàñe mañeva ty vara’ i mpanjakay.
19 И когато се събраха девиците втори път, тогава Мардохей седеше в царската порта.
Ie natontoñe fañindroe’e o somondrarao le niambesatse an-dalambeim-panjaka eo t’i Mordekay.
20 Естир не бе изявила рода си, нито людете си, както й беше заръчал Мардохей; защото Естир изпълняваше заповедта на Мардохея както, когато беше в неговия дом.
Mbe tsy vinola’ i Estere ty filongoa’e ndra ondati’eo, namantoha’ i Mordekaiy; fa mbe nañorike ty lili’ i Mordekay t’i Estere manahake tamy nañabeiza’ey.
21 В тия дни, когато Мардохей седеше в царската порта, двама от царските скопци, Вихтан и Терес, от ония, които пазеха входа, се разгневиха, и поискаха да турят ръка върху цар Асуира.
Tamy andro rezay, ie niambesatse an-dalambei’ i mpanjakay t’i Mordekay; le niboseke t’i Bigtane naho i Terese, roe amo mpiatra’ i mpanjakaio, mpañambeñe i lalañey, ie nikilily hampipao-pitàñe amy Akasverose mpanjaka.
22 А това стана известно на Мардохея, и той го обади на царица Естир; а Естир обади на царя в името на Мардохея.
Fe nioni’ i Mordekay i kiniay naho natalili’e amy Estere, mpanjaka-ampelay vaho tinaro’ i Estere amy mpanjakay amy tahina’ i Mordekaiy.
23 И като се изследва работата и се намери, че беше така, и двамата бидоха обесени на дърво; и събитието се записа в книгата на летописите пред царя.
Ie nitsikaraheñe i kililiy le nirendreke naho songa naradorado an-katae ie roe; vaho nisokireñe am-boken-talily añatrefa’ i mpanjakay ao.
