Еклесиаст 1
1 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
다윗의 아들 예루살렘 왕 전도자의 말씀이라
2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
전도자가 가로되 헛되고 헛되며 헛되고 헛되니 모든 것이 헛되도다
3 Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
사람이 해 아래서 수고하는 모든 수고가 자기에게 무엇이 유익한고
4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
한 세대는 가고 한 세대는 오되 땅은 영원히 있도다
5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
해는 떴다가 지며 그 떴던 곳으로 빨리 돌아가고
6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
바람은 남으로 불다가 북으로 돌이키며 이리 돌며 저리 돌아 불던 곳으로 돌아가고
7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
모든 강물은 다 바다로 흐르되 바다를 채우지 못하며 어느 곳으로 흐르든지 그리로 연하여 흐르느니라
8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
만물의 피곤함을 사람이 말로 다 할 수 없나니 눈은 보아도 족함이 없고 귀는 들어도 차지 아니하는도다
9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
이미 있던 것이 후에 다시 있겠고 이미 한 일을 후에 다시 할지라 해 아래는 새 것이 없나니
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
무엇을 가리켜 이르기를 보라 이것이 새 것이라 할 것이 있으랴 오래 전 세대에도 이미 있었느니라
11 Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
이전 세대를 기억함이 없으니 장래 세대도 그 후 세대가 기억함이 없으리라
12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
나 전도자는 예루살렘에서 이스라엘 왕이 되어
13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
마음을 다하며 지혜를 써서 하늘 아래서 행하는 모든 일을 궁구하며 살핀즉 이는 괴로운 것이니 하나님이 인생들에게 주사 수고하게 하신 것이라
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
내가 해 아래서 행하는 모든 일을 본즉 다 헛되어 바람을 잡으려는 것이로다
15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
구부러진 것을 곧게 할 수 없고 이지러진 것을 셀 수 없도다
16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
내가 마음 가운데 말하여 이르기를 내가 큰 지혜를 많이 얻었으므로 나보다 먼저 예루살렘에 있던 자보다 낫다 하였나니 곧 내 마음이 지혜와 지식을 많이 만나 보았음이로다
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
내가 다시 지혜를 알고자 하며 미친 것과 미련한 것을 알고자 하여 마음을 썼으나 이것도 바람을 잡으려는 것인 줄을 깨달았도다
18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
지혜가 많으면 번뇌도 많으니 지식을 더하는 자는 근심을 더하느니라
