< Еклесиаст 1 >

1 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
דברי קהלת בן דוד מלך בירושלם׃
2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
הבל הבלים אמר קהלת הבל הבלים הכל הבל׃
3 Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
מה יתרון לאדם בכל עמלו שיעמל תחת השמש׃
4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
דור הלך ודור בא והארץ לעולם עמדת׃
5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
וזרח השמש ובא השמש ואל מקומו שואף זורח הוא שם׃
6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
הולך אל דרום וסובב אל צפון סובב סבב הולך הרוח ועל סביבתיו שב הרוח׃
7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
כל הנחלים הלכים אל הים והים איננו מלא אל מקום שהנחלים הלכים שם הם שבים ללכת׃
8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
כל הדברים יגעים לא יוכל איש לדבר לא תשבע עין לראות ולא תמלא אזן משמע׃
9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
מה שהיה הוא שיהיה ומה שנעשה הוא שיעשה ואין כל חדש תחת השמש׃
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
יש דבר שיאמר ראה זה חדש הוא כבר היה לעלמים אשר היה מלפננו׃
11 Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
אין זכרון לראשנים וגם לאחרנים שיהיו לא יהיה להם זכרון עם שיהיו לאחרנה׃
12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
אני קהלת הייתי מלך על ישראל בירושלם׃
13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
ונתתי את לבי לדרוש ולתור בחכמה על כל אשר נעשה תחת השמים הוא ענין רע נתן אלהים לבני האדם לענות בו׃
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
ראיתי את כל המעשים שנעשו תחת השמש והנה הכל הבל ורעות רוח׃
15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
מעות לא יוכל לתקן וחסרון לא יוכל להמנות׃
16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
דברתי אני עם לבי לאמר אני הנה הגדלתי והוספתי חכמה על כל אשר היה לפני על ירושלם ולבי ראה הרבה חכמה ודעת׃
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
ואתנה לבי לדעת חכמה ודעת הוללות ושכלות ידעתי שגם זה הוא רעיון רוח׃
18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
כי ברב חכמה רב כעס ויוסיף דעת יוסיף מכאוב׃

< Еклесиаст 1 >