Еклесиаст 1
1 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
The words of the preacher, the son of David, king of Jerusalem.
2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
Vanity of vanities, saith the preacher, vanity of vanities; all [is] vanity.
3 Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
What profit hath a man of all his labor, which he taketh under the sun?
4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
[One] generation passeth away, and [another] generation cometh: but the earth abideth for ever.
5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
The sun also riseth, and the sun goeth down, and hasteth to his place where he arose.
6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
The wind goeth towards the south, and turneth about to the north; it whirleth about continually, and the wind returneth again according to its circuits.
7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
All the rivers run into the sea; yet the sea [is] not full; to the place from whence the rivers come, thither they return again.
8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
All things [are] full of labor; man cannot utter [it]: the eye is not satisfied with seeing, nor the ear filled with hearing.
9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
The thing that hath been, it [is that] which shall be; and that which is done [is] that which shall be done: and [there is] no new [thing] under the sun.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
Is there [any] thing of which it may be said, See, this [is] new? it hath been already of old time, which was before us.
11 Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
[There is] no remembrance of former [things]; neither shall there be [any] remembrance of [things] that are to come with [those] that shall come after.
12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
I the preacher was king over Israel in Jerusalem.
13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
And I gave my heart to seek and search out by wisdom concerning all [things] that are done under heaven: this grievous labor hath God given to the sons of man to be exercised with it.
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
I have seen all the works that are done under the sun; and behold, all [is] vanity and vexation of spirit.
15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
[That which is] crooked cannot be made straight: and that which is wanting cannot be numbered.
16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
I communed with my own heart, saying, Lo, I have come to great estate, and have gained more wisdom than all [they] that have been before me in Jerusalem: and my heart had great experience of wisdom and knowledge.
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
And I gave my heart to know wisdom, and to know madness and folly: I perceived that this also is vexation of spirit.
18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
For in much wisdom [is] much grief: and he that increaseth knowledge increaseth sorrow.
