Еклесиаст 9
1 Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза го очаква; Всичко е неизвестно пред тях.
Яко праведнии и мудрии и делания их в руце Божией, и любве же и ненависти несть ведяй человек: вся пред лицем их, суета во всех.
2 Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На оногоз, който жертва, и на оногоз, който не жертва; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.
Случай един праведному и нечестивому, благому и злому, и чистому и нечистому, и жрущему и не жрущему: якоже благий, тако согрешаяй, якоже кленыйся, тако бояйся клятвы.
3 Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после слизат при мъртвите.
Сие лукаво во всяцем сотворенем под солнцем, яко случай един всем: и сердце сынов человеческих исполнися лукавствия, и прелесть в сердцах их и в животе их, и по сих к мертвым.
4 Защото за оногоз, който се съобщава с всичките живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.
Понеже кто есть, иже приобщается ко всем живым? Есть надежда, яко пес живый, той благ паче льва мертва.
5 Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;
Понеже живии разумеют, яко умрут, мертвии же не суть ведущии ничтоже: и ктому несть им мзды, яко забвена есть память их,
6 Още и любовта им, и омразата им, и завистта им, вече са изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето.
и любовь их и ненависть их и рвение их уже погибе, и части несть им ктому во веки во всяцем творении под солнцем.
7 Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.
Прииди, яждь в веселии хлеб твой и пий во блазе сердцы вино твое, яко уже угодна Богу творения твоя.
8 Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.
Во всяко время да будут ризы твоя белы, и елей на главе твоей да не оскудеет.
9 Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.
И виждь житие с женою, юже возлюбил еси, во вся дни живота юности твоея, данныя ти под солнцем, вся дни суетствия твоего: яко сие часть твоя в животе твоем и в труде твоем, имже ты трудишися под солнцем.
10 Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба (Или: Шеол), дето отиваш. (Sheol h7585)
Вся, елика аще обрящет рука твоя сотворити, якоже сила твоя, сотвори: зане несть сотворение и помышление и разум и мудрость во аде, аможе ты идеши тамо. (Sheol h7585)
11 Обърнах се, и видях под слънцето, Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва според времето и случая.
Обратихся и видех под солнцем, яко ни легким течение, ниже сильным брань, ниже самому мудрому хлеб, ниже разумным богатство, ниже ведущым благодать: яко время и случай случится всем сим.
12 Защото и човек не знае времето си; Както рибите, които се улавят в жестока (Еврейски: зла) мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.
Яко убо не разуме человек времене своего: якоже рыбы уловляемы во мрежи зле, и аки птицы уловляемы в сети: якоже сия, уловляются сынове человечестии во время лукаво, егда нападет на ня внезапу.
13 И това видях като задача (Еврейски: мъдрост) под слънцето, (И тя ми се видя голяма: )
И сие видех, мудрость под солнцем, и велика есть во мне:
14 Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, и издигна против него големи могили.
град мал, и мужей в нем мало, и приидет нань царь велик и окрест обляжет его, и соделает на него остроги велия,
15 Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за оногоз сиромах човека.
и обрящет в нем мужа нищаго мудра, и сей спасет град мудростию своею, и человек не воспомяну мужа нищаго онаго.
16 Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.
И рех аз: блага мудрость паче силы, и мудрость нищаго уничижена, и словеса его не суть послушаема.
17 Думите на мъдрите тихо изговорени се слушат Повече от вика на оногоз, който властва между безумните.
Словеса мудрых в покои слышатся, паче клича обладающих в безумии.
18 Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.
Блага мудрость паче орудий ратных: и согрешаяй един погубит благостыню многу.
