Еклесиаст 8
1 Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му, И коравината на лицето му се променя.
Kim dana kixigǝ tǝng kelǝlǝydu? Kim ixlarni qüxǝndürüxni bilidu? Kixining danaliⱪi qirayini nurluⱪ ⱪilidu, yüzining sürini yorutidu.
2 Аз те съветвам да пазиш царевата заповед, А най-вече заради клетвата пред Бога.
Padixaⱨning pǝrmaniƣa ⱪulaⱪ selixingni dǝwǝt ⱪilimǝn; bolupmu Huda aldida iqkǝn ⱪǝsǝm tüpǝylidin xundaⱪ ⱪilƣin.
3 Не бързай да излезеш от присъствието му; Не постоянствай в лоша работа; Защото върши всичко, каквото иска,
Uning aldidin qiⱪip ketixkǝ aldirima; yaman bir dǝwani ⱪollaxta qing turma; qünki padixaⱨ nemini halisa xuni ⱪilidu.
4 Тъй като думата на царя има власт, И кой ще му рече: Що правиш?
Qünki padixaⱨning sɵzi ⱨoⱪuⱪtur; kim uningƣa: «Ɵzliri nemǝ ⱪilila?» — deyǝlisun?
5 Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, че има и време и съдба за непокорството.
Kim [padixaⱨning] pǝrmanini tutⱪan bolsa ⱨeq yamanliⱪni kɵrmǝydu; dana kixining kɵngli ⱨǝm pǝytni ⱨǝm yolni pǝmliyǝlǝydu.
6 Понеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него,
Qünki ⱨǝrbir ix-arzuning pǝyti wǝ yoli bar; insan keyinki ixlarni bilmigǝqkǝ, uning dǝrd-ǝlimi ɵzini ⱪattiⱪ basidu. Kim uningƣa ⱪandaⱪ bolidiƣanliⱪini eytalisun?
7 Понеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?
8 Няма човек, който да има власт над духа, та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.
Ⱨeqkim ɵz roⱨiƣa igǝ bolalmas, yǝni ⱨeqkimning ɵz roⱨini ɵzidǝ ⱪaldurux ⱨoⱪuⱪi yoⱪtur; ⱨeqkimning ɵlüx künini ɵz ⱪolida tutux ⱨoⱪuⱪi yoⱪtur; xu jǝngdin ⱪeqixⱪa ruhsǝt yoⱪtur; rǝzillik rǝzillikkǝ berilgüqilǝrni ⱪutⱪuzmas.
9 Всичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, Че има време, когато човек властва над човека за негова повреда.
Bularning ⱨǝmmisini kɵrüp qiⱪtim, xundaⱪla ⱪuyax astida ⱪilinƣan ⱨǝrbir ixⱪa, adǝmning adǝm üstigǝ ⱨoⱪuⱪ tutⱪanliⱪi bilǝn ularƣa ziyan yǝtküzidiƣan muxu waⱪitⱪa kɵngül ⱪoydum.
10 При това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали в святото място; И те бидоха забравени в града дето бяха така сторили. И това е суета.
Xuningdǝk rǝzillǝrning dǝpnǝ ⱪilinƣanliⱪini kɵrdüm; ular ǝslidǝ muⱪǝddǝs jayƣa kirip-qiⱪip yürǝtti; ular [muⱪǝddǝs jaydin] qiⱪipla, rǝzil ixlarni ⱪilƣan xu xǝⱨǝr iqidǝ mahtilidu tehi! Bumu bimǝniliktur!
11 Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, За това сърцето на човешките чада е всецяло вдадено да струва зло.
Rǝzillik üstidin ⱨɵküm tezdin bǝja kǝltürülmigǝqkǝ, xunga insan balilirining kɵngli rǝzillikni yürgüzüxkǝ pütünlǝy berilip ketidu.
12 Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденства, Пак аз това зная, че ще бъде добре На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;
Gunaⱨkar yüz ⱪetim rǝzillik ⱪilip, künlirini uzartsimu, Hudadin ⱪorⱪidiƣanlarning ǝⱨwali ulardin yahxi bolidu dǝp bilimǝn; qünki ular uning aldida ⱪorⱪidu.
13 А на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, Защото той не се бои пред Бога.
Biraⱪ rǝzillǝrning ǝⱨwali yahxi bolmaydu, uning künliri sayidǝk tezla ɵtüp, künliri uzartilmaydu, qünki u Huda aldida ⱪorⱪmaydu.
14 Има една суета, която става на земята: Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.
Yǝr yüzidǝ yürgüzülgǝn bir bimǝnilik bar; bexiƣa rǝzillǝrning ⱪilƣini boyiqǝ kün qüxidiƣan ⱨǝⱪⱪaniy adǝmlǝr bar; bexiƣa ⱨǝⱪⱪaniy adǝmlǝrning ⱪilƣini boyiqǝ yahxiliⱪ qüxidiƣan rǝzil adǝmlǝrmu bar. Mǝn bu ixnimu bimǝnilik dedim.
15 За това, аз похвалих веселбата, Защото на човека няма по-добро под слънцето Освен да яде и да пие и да се весели, И това да му остава от труда му През всичките дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.
Xunga mǝn tamaxini tǝriplidim; qünki insan üqün ⱪuyax astida yeyix, iqix wǝ ⱨuzur elixtin yahsi ix yoⱪtur; xundaⱪ ⱪilip uning ǝmgikidin bolƣan mewǝ Huda tǝⱪdim ⱪilƣan ⱪuyax astidiki ɵmrining barliⱪ künliridǝ ɵzigǝ ⱨǝmraⱨ bolidu.
16 Когато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни деня ни нощя,
Kɵnglümni danaliⱪni wǝ yǝr yüzidǝ ⱪilinƣan ixlarni bilip yetix üqün ⱪoyƣanda, xundaⱪla Huda ⱪilƣan barliⱪ ixlarni kɵrginimdǝ xuni bayⱪidim: — Insan ⱨǝtta keqǝ-kündüz kɵzlirigǝ uyⱪuni kɵrsǝtmisimu, ⱪuyax astidiki barliⱪ ixni bilip yetǝlmǝydu; u uni qüxinixkǝ ⱪanqǝ intilsǝ, u xunqǝ bilip yetǝlmǝydu. Ⱨǝtta dana kixi «Buni bilip yǝttim» desimu, ǝmǝliyǝttǝ u uni bilip yǝtmǝydu.
17 Тогава видях всичкото Божие дело, Че човек не може да издири делото, което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди човек да го търси, Пак няма да го намери; Па дори ако и мъдрият да рече да го познае, Не ще може да го намери;
