Еклесиаст 8
1 Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му, И коравината на лицето му се променя.
Qui est comme le sage? Et qui connaît l'explication des choses? La sagesse de l'homme fait reluire sa face, et la sévérité de son visage en est changée.
2 Аз те съветвам да пазиш царевата заповед, А най-вече заради клетвата пред Бога.
Observe, je te le dis, le commandement du roi; et cela, à cause du serment fait à Dieu.
3 Не бързай да излезеш от присъствието му; Не постоянствай в лоша работа; Защото върши всичко, каквото иска,
Ne te hâte point de te retirer de devant sa face, et ne persévère point dans une chose mauvaise; car il fait tout ce qui lui plaît.
4 Тъй като думата на царя има власт, И кой ще му рече: Що правиш?
Où est la parole du roi, là est la puissance; et qui lui dira: Que fais-tu?
5 Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, че има и време и съдба за непокорството.
Celui qui garde le commandement ne sentira aucun mal, et le cœur du sage connaît le temps et le jugement.
6 Понеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него,
Car dans tout dessein il y a un temps et un jugement, quand le malheur pèse sur l'homme.
7 Понеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?
Car il ne sait pas ce qui doit arriver, et qui lui dira comment cela arrivera?
8 Няма човек, който да има власт над духа, та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.
L'homme n'est point maître de son esprit, pour pouvoir le retenir, et il n'a point de puissance sur le jour de la mort; il n'y a point d'exemption dans cette guerre, et la méchanceté ne délivrera point ceux en qui elle se trouve.
9 Всичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, Че има време, когато човек властва над човека за негова повреда.
J'ai vu tout cela, et j'ai appliqué mon cœur à toute œuvre qui se fait sous le soleil. Il y a un temps où l'homme domine sur l'homme pour son malheur.
10 При това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали в святото място; И те бидоха забравени в града дето бяха така сторили. И това е суета.
Et alors j'ai vu les méchants ensevelis; et ceux qui avaient fait le bien ont passé; ils s'en sont allés loin du lieu saint, et sont oubliés dans la ville. Cela est aussi une vanité.
11 Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, За това сърцето на човешките чада е всецяло вдадено да струва зло.
Parce que la sentence contre les mauvaises actions ne s'exécute pas promptement, à cause de cela, le cœur des hommes est plein du désir de mal faire.
12 Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденства, Пак аз това зная, че ще бъде добре На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;
Bien que le pécheur fasse le mal cent fois, et qu'il y persévère longtemps, cependant je sais aussi qu'il y aura du bonheur pour ceux qui craignent Dieu, qui craignent devant sa face.
13 А на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, Защото той не се бои пред Бога.
Mais il n'y aura point de bonheur pour le méchant, et il ne prolongera pas ses jours plus que l'ombre, parce qu'il ne craint point la face de Dieu.
14 Има една суета, която става на земята: Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.
Il est une vanité qui a lieu sur la terre: c'est qu'il y a des justes auxquels il arrive selon l'œuvre des méchants; et il y a aussi des méchants auxquels il arrive selon l'œuvre des justes. J'ai dit que cela aussi est une vanité.
15 За това, аз похвалих веселбата, Защото на човека няма по-добро под слънцето Освен да яде и да пие и да се весели, И това да му остава от труда му През всичките дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.
C'est pourquoi j'ai loué la joie, parce qu'il n'est rien de mieux pour l'homme sous le soleil que de manger, et de boire, et de se réjouir; et c'est ce qui lui restera de son travail pendant les jours de sa vie, que Dieu lui donne sous le soleil.
16 Когато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни деня ни нощя,
Lorsque j'ai appliqué mon cœur à connaître la sagesse, et à considérer les affaires qui se font sur la terre (car l'homme ne donne, ni jour ni nuit, de repos à ses yeux),
17 Тогава видях всичкото Божие дело, Че човек не може да издири делото, което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди човек да го търси, Пак няма да го намери; Па дори ако и мъдрият да рече да го познае, Не ще може да го намери;
J'ai vu toute l'œuvre de Dieu, j'ai vu que l'homme ne peut trouver la raison de ce qui se fait sous le soleil; bien qu'il se fatigue à la chercher, il ne la trouve pas; et même si le sage dit qu'il la connaît, il ne la peut trouver.
