Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
Краще добре ім'я́ від оливи хорошої, а день смерти люди́ни — від дня її вро́дження!
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
Краще ходити до дому жало́би, ніж ходити до дому бенке́ту, бо то — кінець кожній люди́ні, і живий те до серця свого бере!
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Кращий смуток від смі́ху, бо при обличчі сумні́м добре серце!
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
Серце мудрих — у домі жало́би, а серце безглу́здих — у домі весе́лощів.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
Краще слухати до́кір розумного, аніж слу́хати пісні безумних,
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
бо як трі́скот терни́ни під горщиком, такий сміх нерозу́много. Теж марно́та й оце!
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Коли мудрий кого утискає, то й сам нерозумним стає, а хаба́р губить серце.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
Кінець ді́ла ліпший від поча́тку його; ліпший терпеливий від чванькува́того!
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Не спіши в своїм дусі, щоб гні́ватися, бо гнів спочиває у на́драх глупці́в.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Не кажи: „Що́ це сталось, що перші дні були кращі за ці?“, бо не з мудрости ти запитався про це.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Добра мудрість з багатством, а прибу́ток для тих, хто ще сонечко бачить,
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
бо в тіні мудрости — як у тіні срі́бла, та ко́ристь пізна́ння у то́му, що мудрість життя зберігає тому́, хто має її.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Розваж Божий учинок, — бо хто́ може те ви́простати, що Він покриви́в?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
За доброго дня користай із добра́, за злого ж — розважуй: Одне й друге вчинив Бог на те, щоб люди́на нічо́го по собі не знайшла́!
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
В днях марно́ти своєї я всьо́го набачивсь: буває справедливий, що гине в своїй справедливості, буває й безбожний, що довго живе в своїм злі.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Не будь справедливим занадто, і не роби себе мудрим над міру: пощо нищити маєш себе?
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Не будь несправедливим занадто, і немудрим не будь: пощо маєш померти в неча́сі своїм?
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
Добре, щоб ти ухопи́вся за це, але й з того своєї руки не спускай, бо богобоя́зний втече від усього того.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
Мудрість робить мудрого сильнішим за десятьох володарів, що в місті.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Немає люди́ни праведної на землі, що робила б добро́ й не грішила,
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
тому́ не клади свого серця на всякі слова́, що гово́рять, щоб не чути свого раба, коли він лихосло́вить тебе,
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
знає бо серце твоє, що багато разі́в також ти лихосло́вив на інших!
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
Усе́ це я в мудрості ви́пробував, і сказав: „Стану мудрим!“Та дале́ка від мене вона!
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
Дале́ке оте, що було́, і глибо́ке, глибо́ке, — хто зна́йде його?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
Звернувся я серцем своїм, щоб пізна́ти й розві́дати, та шукати премудрість і розум, та щоб пізнати, що безбожність — глупо́та, а нерозум — безу́мство!
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
І знайшов я річ гіршу від смерти — то жінку, бо па́стка вона, її ж серце — тене́та, а руки її — то кайда́ни! Хто добрий у Бога — врято́ваний буде від неї, а грішного схо́пить вона!
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
Подивися, оце я знайшов, сказав Пропові́дник: рівняймо одне до одно́го, щоб знайти зрозумі́ння!
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
Чого ще шукала душа моя, та не знайшла: я люди́ну знайшов одну з тисячі, але жінки між ними всіма́ не знайшов!
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
Крім то́го, поглянь, що знайшов я: що праведною вчинив Бог люди́ну, та ви́гадок усяких шукають вони!
