Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
İyi ad hoş kokulu yağdan, Ölüm günü doğum gününden iyidir.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
Yas evine gitmek, şölen evine gitmekten iyidir. Çünkü her insanın sonu ölümdür, Yaşayan herkes bunu aklında tutmalı.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Üzüntü gülmekten iyidir, Çünkü yüz mahzun olunca yürek sevinir.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
Bilge kişinin aklı yas evindedir, Akılsızın aklıysa şenlik evinde.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
Bilgenin azarını işitmek, Akılsızın türküsünü işitmekten iyidir.
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
Çünkü akılsızın gülmesi, Kazanın altındaki çalıların çatırtısı gibidir. Bu da boştur.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Haksız kazanç bilgeyi delirtir, Rüşvet karakteri bozar.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
Bir olayın sonu başlangıcından iyidir. Sabırlı kibirliden iyidir.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Çabuk öfkelenme, Çünkü öfke akılsızların bağrında barınır.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
“Neden geçmiş günler bugünlerden iyiydi?” diye sorma, Çünkü bu bilgece bir soru değil.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Bilgelik miras kadar iyidir, Güneşi gören herkes için yararlıdır.
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
Bilgelik siperdir, para da siper, Bilginin yararı ise şudur: Bilgelik ona sahip olan kişinin yaşamını korur.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Tanrı'nın yaptığını düşün: O'nun eğrilttiğini kim doğrultabilir?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
İyi günde mutlu ol, Ama kötü günde dikkatle düşün; Tanrı birini öbürü gibi yaptı ki, İnsan kendisinden sonra neler olacağını bilmesin.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
Boş ömrümde şunları gördüm: Doğru insan doğruluğuna karşın ölüyor, Kötü insanın ise, kötülüğüne karşın ömrü uzuyor.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Ne çok doğru ol ne de çok bilge. Niçin kendini yok edesin?
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Ne çok kötü ol ne de akılsız. Niçin vaktinden önce ölesin?
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
Birini tutman iyidir, Öbüründen de elini çekme. Çünkü Tanrı'ya saygı duyan ikisini de başarır.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
Bilgelik, bilge kişiyi kentteki on yöneticiden daha güçlü kılar.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Çünkü yeryüzünde hep iyilik yapan, Hiç günah işlemeyen doğru insan yoktur.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
İnsanların söylediği her söze aldırma, Yoksa uşağının bile sana sövdüğünü duyabilirsin.
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
Çünkü sen de birçok kez Başkalarına sövdüğünü pekâlâ biliyorsun.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
Bütün bunları bilgelikle denedim: “Bilge olacağım” dedim. Ama bu beni aşıyordu.
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
Bilgelik denen şey Uzak ve çok derindir, onu kim bulabilir?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
Böylece, bilgelik ve çözüm aramaya, incelemeye, kavramaya, Kötülüğün akılsızlık, akılsızlığın delilik olduğunu anlamaya kafa yordum.
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
Kimi kadını ölümden acı buldum. O kadın ki, kendisi tuzak, yüreği kapan, elleri zincirdir. Tanrı'nın hoşnut kaldığı insan ondan kaçar, Günah işleyense ona tutsak olur.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
Vaiz diyor ki, “Şunu gördüm: Bir çözüm bulmak için Bir şeyi öbürüne eklerken
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
–Araştırıp hâlâ bulamazken– Binde bir adam buldum, Ama aralarında bir kadın bulamadım.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
Bulduğum tek şey: Tanrı insanları doğru yarattı, Oysa onlar hâlâ karmaşık çözümler arıyorlar.”
