Еклесиаст 7

1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

Боље је име него добро уље, и дан смртни него дан у који се ко роди.

2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

Боље је ићи у кућу где је жалост него где је гозба, јер је онде крај сваког човека, и ко је жив, слаже у срце своје.

3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Боља је жалост него смех, јер кад је лице невесело, срце постаје боље.

4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

Срце је мудрих људи у кући где је жалост, а срце безумних у кући где је весеље.

5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

Боље је слушати карање мудрога него да ко слуша песму безумних.

6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

Јер као што прашти трње под лонцем, такав је смех безумников; и то је таштина.

7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

Насиље обезумљује мудрога, и поклон изопачује срце.

8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

Бољи је крај ствари него почетак јој; бољи је ко је стрпљивог духа неголи ко је поноситог духа.

9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

Не буди нагао у духу свом на гнев, јер гнев почива у недрима безумних.

10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Не говори: Шта је то, те су пређашњи дани били бољи од ових? Јер не би било мудро да за то питаш.

11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

Добра је мудрост с имањем, и корисна је онима који виде сунце.

12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

Јер је мудрост заклон, и новци су заклон; али је претежније знање мудрости тим што даје живот ономе ко је има.

13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Погледај дело Божије; јер ко може исправити шта Он искриви?

14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

У добро време уживај добро, а у зло време гледај, јер је Бог створио једно према другом за то да човек не зна шта ће бити.

15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

Свашта видех за времена таштине своје: праведника који пропада у правди својој, и безбожника који дуго живи у својој злоћи.

16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

Не буди сувише праведан ни сувише мудар; зашто би себе упропастио?

17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

Не буди сувише безбожан ни луд; зашто би умро пре времена?

18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

Добро је да држиш једно, а друго да не пушташ из руке; јер ко се боји Бога избавиће се од свега.

19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

Мудрост крепи човека више него десет кнезова који су у граду.

20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

Доиста нема човека праведног на земљи који твори добро и не греши.

21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

Не узимај на ум свашта што се говори, ако би и слугу свог чуо где те псује;

22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

Јер срце твоје зна да си и ти више пута псовао друге.

23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

Све то огледах мудрошћу и рекох: Бићу мудар; али мудрост беше далеко од мене.

24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

Шта је тако далеко и врло дубоко, ко ће наћи?

25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

Окретох се срцем својим да познам и извидим и изнађем мудрост и разум, и да познам безбожност лудости и лудост безумља.

26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

И нађох да је горча од смрти жена којој је срце мрежа и пругло, којој су руке окови; ко је мио Богу, сачуваће се од ње, а грешника ће ухватити она.

27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

Гле, то нађох, вели проповедник, једно према другом, тражећи да разумем.

28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

Још тражи душа моја, али не нађох. Човека једног у хиљаде нађох, али жене међу свима не нађох.

29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.

Само, гле, ово нађох: да је Бог створио човека доброг; а они траже свакојаке помисли.