Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
Melhor é a boa fama do que o melhor unguento, e o dia da morte do que o dia do nascimento d'alguem.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
Melhor é ir á casa do luto do que ir á casa do banquete, porque n'ella é o fim de todos os homens; e os vivos o applicam ao seu coração.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Melhor é o nojo do que o riso, porque com a tristeza do rosto se encommenda o coração.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
O coração dos sabios está na casa do luto, mas o coração dos tolos na casa da alegria.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
Melhor é ouvir a reprehensão do sabio, do que ouvir alguem a canção do tolo.
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
Porque qual o ruido dos espinhos debaixo d'uma panella, tal é o riso do tolo: tambem isto é vaidade.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Verdadeiramente que a oppressão faria endoidecer até ao sabio, e a peita corrompe o coração.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
Melhor é o fim das coisas do que o principio d'ellas: melhor é o longanimo do que o altivo de coração.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Não te apresses no teu espirito a irar-te, porque a ira repousa no seio dos tolos.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Nunca digas: Porque foram os dias passados melhores do que estes? porque nunca com sabedoria isto perguntarias.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Tão boa é a sabedoria como a herança, e d'ella os que vêem o sol tiram proveito.
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
Porque a sabedoria serve de sombra, como de sombra serve o dinheiro; mas a excellencia do conhecimento é que a sabedoria dá vida ao seu possuidor.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Attenta para a obra de Deus; porque quem poderá endireitar o que elle fez torto?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
No dia da prosperidade goza do bem, mas no dia da adversidade considera; porque tambem Deus fez a este em opposição áquelle, para que o homem nada ache do que haverá depois d'elle.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
Tudo isto vi nos dias da minha vaidade: ha um justo que perece na sua justiça, e ha um impio que prolonga os seus dias na sua maldade.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Não sejas demasiadamente justo, nem demasiadamente sabio: para que te destruirias a ti mesmo?
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Não sejas demasiadamente impio, nem sejas demasiadamente louco: para que morrerias fóra de teu tempo?
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
Bom é que retenhas isto, e tambem d'isto não retires a tua mão; porque quem teme a Deus escapa de tudo isto.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
A sabedoria fortalece ao sabio, mais do que dez governadores que haja na cidade.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Na verdade que não ha homem justo sobre a terra, que faça bem, e nunca peque.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Tão pouco appliques o teu coração a todas as palavras que se disserem, para que não venhas a ouvir que o teu servo te amaldiçoa.
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
Porque o teu coração tambem já confessou muitas vezes que tambem tu amaldiçoaste a outros.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
Tudo isto inquiri com sabedoria; e disse: Sabedoria adquirirei; mas ella ainda estava longe de mim.
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
Longe está o que foi; e o profundissimo quem o achará?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
Eu virei o meu coração para saber, e inquirir, e buscar a sabedoria e a razão, e para saber a impiedade da estulticia e a doidice dos desvarios.
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
E eu achei uma coisa mais amarga do que a morte, a mulher cujo coração são redes e laços, e as suas mãos ataduras: quem fôr bom diante de Deus escapará d'ella, mas o peccador virá a ser preso por ella.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
Vedes aqui, isto achei, diz o prégador, conferindo uma coisa com a outra para assim achar a razão d'ellas;
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
A qual ainda busca a minha alma, porém ainda não a achei; um homem entre mil achei eu, mas uma mulher entre todas estas não achei.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
Vedes aqui, que isto tão sómente achei: que Deus fez ao homem recto, porém elles buscaram muitas invenções.
