Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
Kokende sango ya malamu eleki malasi ya solo kitoko na motuya, mpe mokolo ya kufa eleki mokolo ya mbotama na malamu.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
Kokende na ndako ya matanga ezali malamu koleka kokende na ndako oyo ezali na feti, pamba te kufa ezali suka ya moto nyonso; yango wana, bato nyonso oyo bazali na bomoi basengeli kokanisaka na tina na yango.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Mawa eleki koseka na malamu, pamba te elongi ya mawa eyeisaka motema esengo.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
Motema ya moto ya bwanya ezalaka kati na ndako ya matanga, kasi motema ya zoba ezalaka kati na ndako ya bisengo.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
Koyoka pamela ya moto ya bwanya ezali malamu koleka koyoka banzembo ya zoba.
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
Koseka ya bazoba ezalaka lokola makelele ya basende oyo ezali kozika na se ya nzungu; wana mpe ezali pamba.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Minyoko ekomisaka moto ya bwanya zoba, mpe bakado epengwisaka motema.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
Suka ya likambo ezali malamu koleka ebandeli ya likambo; kokanga motema ezali malamu koleka lolendo.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Kotombokaka noki te, pamba te kanda evandaka kati na bazoba.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Kolobaka te: « Mpo na nini mikolo eleki ezali malamu koleka mikolo ya lelo? » Pamba te bwanya etindaka te bato kotuna mituna ya boye.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Bwanya ezali lokola libula, ezalaka malamu mpe epesaka litomba na bato oyo bamonaka moyi.
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
Bwanya ezali lokola nguba, ndenge mpe mosolo ezalaka nguba; kasi litomba ya boyebi ezali ete ebatelaka bomoi ya bato oyo bazali na yango.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Tala malamu misala ya Nzambe: Nani akoki kosembola eloko oyo Ye asili kogumba?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
Na mokolo ya malamu, sepela; na mokolo ya mabe, kanisa; pamba te Nzambe nde asala nyonso mibale mpo ete moto ayeba te makambo oyo ekoya sima na ye.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
Na mikolo ya pamba ya bomoi na ngai, namonaki makambo oyo nyonso: Moto ya sembo akufi mpo na bosembo na ye, mpe moto mabe awumeli na bomoi mpo na mabe na ye.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Kolekisa ndelo te ya kozala moto ya sembo to ya kozala moto ya bwanya; mpo na nini komibebisa?
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Kolekisa ndelo te ya kozala moto mabe to ya kozala zoba; mpo na nini kokufa liboso ete mikolo ya bomoi na yo ekoka?
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
Ezali malamu kokangama na toli ya liboso mpe kosimba toli ya mibale, pamba te moto oyo atosaka Nzambe akosalela toli nyonso mibale.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
Bwanya ekomisaka moto oyo azali na yango makasi koleka bakambi zomi kati na engumba.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Kati na mokili, ezali na moto moko te ya sembo oyo asalaka kaka malamu, bongo azanga kosala masumu.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Kotiaka matoyi na bilobaloba ya bato te, noki te okoyoka mosali na yo kotiola yo;
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
pamba te, oyebi malamu, kati na motema na yo, ete yo mpe otiolaka bato mosusu mbala mingi.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
Namekaki kososola makambo wana nyonso na nzela ya bwanya, namilobelaki: « Nakosala nyonso mpo ete nakoma moto ya bwanya, » kasi bwanya ezalaki kaka mosika na ngai.
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
Nyonso oyo ezalisami ezali mosika, mozindo mpe mozindo makasi; nani akoki komona yango?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
Boye, na motema na ngai mobimba, namipesaki mpo na kososola, koyeba, koluka bwanya mpe boyebi; mpe mpo na kososola bozoba ya mabe elongo na liboma ya bozoba.
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
Namoni likambo oyo: mwasi oyo motema na ye ezali lokola motambo to monyama, oyo maboko na ye ezali lokola minyololo, azali mabe koleka kufa; mobali oyo asepelisaka Nzambe akotikala kokangama te na motambo na ye, kaka mobali oyo asalaka masumu nde akokangama na motambo na ye.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
Mosakoli alobi: « Tala makambo oyo nasosoli sima na koyekola mwasi moko na moko mpo na kozwa mayele:
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
Nazali koluka, kasi nanu namoni te. Namoni mobali moko ya sembo kati na mibali nkoto moko, kasi namoni ata mwasi moko te ya sembo kati na basi nyonso!
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
Tala makambo oyo nasosoli: Nzambe asala bato mpo ete bazala malamu, kasi bato bamilukelaka mindondo bango moko. »
