Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
Melius est nomen bonum, quam unguenta pretiosa: et dies mortis die nativitatis.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
Melius est ire ad domum luctus, quam ad domum convivii: in illa enim finis cunctorum admonetur hominum, et vivens cogitat quid futurum sit.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Melior est ira risu: quia per tristitiam vultus, corrigitur animus delinquentis.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
Cor sapientium ubi tristitia est, et cor stultorum ubi laetitia.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
Melius est a sapiente corripi, quam stultorum adulatione decipi.
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
quia sicut sonitus spinarum ardentium sub olla, sic risus stulti: sed et hoc vanitas.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Calumnia conturbat sapientem, et perdet robur cordis illius.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
Melior est finis orationis, quam principium. Melior est patiens arrogante.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Ne sis velox ad irascendum: quia ira in sinu stulti requiescit.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Ne dicas: Quid putas causae est quod priora tempora meliora fuere quam nunc sunt? stulta enim est huiuscemodi interrogatio.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Utilior est sapientia cum divitiis, et magis prodest videntibus solem.
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
Sicut enim protegit sapientia, sic protegit pecunia. hoc autem plus habet eruditio et sapientia, quod vitam tribuunt possessori suo.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Considera opera Dei, quod nemo possit corrigere quem ille despexerit.
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
In die bona fruere bonis, et malam diem praecave. sicut enim hanc, sic et illam fecit Deus, ut non inveniat homo contra eum iustas querimonias.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
Haec quoque vidi in diebus vanitatis meae: Iustus perit in iustitia sua, et impius multo vivit tempore in malitia sua.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Noli esse iustus multum: neque plus sapias quam necesse est, ne obstupescas.
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Ne impie agas multum: et noli esse stultus, ne moriaris in tempore non tuo.
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
Bonum est te sustentare iustum, et ab illo ne subtrahas manum tuam: quia qui timet Deum, nihil negligit.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
Sapientia confortavit sapientem super decem principes civitatis.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Non est enim homo iustus in terra, qui faciat bonum, et non peccet.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Sed et cunctis sermonibus, qui dicuntur, ne accomodes cor tuum: ne forte audias servum tuum maledicentem tibi.
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
scit enim conscientia tua, quia et tu crebro maledixisti aliis.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
Cuncta tentavi in sapientia. Dixi: Sapiens efficiar: et ipsa longius recessit a me
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
multo magis quam erat: et alta profunditas, quis inveniet eam?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
Lustravi universa animo meo, ut scirem, et considerarem, et quaererem sapientiam, et rationem: et ut cognoscerem impietatem stulti, et errorem imprudentium:
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
et inveni amariorem morte mulierem, quae laqueus venatorum est, et sagena cor eius, vincula sunt manus illius. qui placet Deo, effugiet illam: qui autem peccator est, capietur ab illa.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
Ecce hoc inveni, dixit Ecclesiastes, unum et alterum, ut invenirem rationem,
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
quam adhuc quaerit anima mea, et non inveni. Virum de mille unum reperi, mulierem ex omnibus non inveni.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
Solummodo hoc inveni, quod fecerit Deus hominem rectum, et ipse se infinitis miscuerit quaestionibus. Quis talis ut sapiens est? et quis cognovit solutionem verbi?
