Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
Jobb a név a jó olajnál és a halál napja a születés napjánál.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
Jobb menni a gyásznak házába, mint menni a lakomának házába, mivelhogy az minden embernek a vége s az élő szívére veszi.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Jobb a bánat a nevetésnél, mert szomorú arcz mellett felvidúl a sziv.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
A bölcsek szíve a gyász házában van, a balgák szíve pedig az öröm házában.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
Jobb hallgatni a bölcsnek dorgálását, mint hogy valaki hallgatja a balgák énekét;
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
mert a milyen a tövisek ropogása a fazék alatt, olyan a balgának nevetése. S ez is hiúság! -
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Mert az elnyomás megtébolyítja a bölcset s a szívet elveszíti az ajándék.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
Jobb a dolog vége mint kezdete; jobb a türelmes lelkű a büszke lelkűnél.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Ne hírtelenkedj lelkedben boszankodásra, mert a boszúság a balgák ölében nyugszik.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Ne mondd: hogy van az, hogy az előbbi napok jobbak voltak emezeknél? Mert nem bölcseségből kérdezted ezt!
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Jó a bölcseség a birtokkal és nyereség a napot látóknak.
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
Mert árnyékúl van a bölcseség, árnyékúl az ezüst, de a tudás elsőbbsége: a bölcseség életben tartja gazdáját.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Nézd az Isten művét; mert ki egyenesítheti ki azt, a mit ő meggörbített?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
A jónak napján légy jóban és a bajnak napján lásd: emezt is megfelelően amannak alkotta Isten, annak okából, hogy az ember nem talál maga után semmit.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
Mindet láttam hiúságom napjaiban; van igaz, a ki elvész igazságában, és van gonosz, ki sokáig él gonoszságában.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Ne légy szerfölött igaz, s ne mutatkozzál bölcsnek túlságosan; minek pusztúlnál el?
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Ne légy szerfölött gonosz s ne légy balga; miért halnál meg időd előtt?
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
Jó, hogy megragadod ezt is és amattól sem vonod meg kezedet; mert az Istenfélő mindannyitól szabadúl.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
A bölcseség erejévé válik a bölcsnek, inkább mint tíz hatalmas, kik a városban vannak.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Mert ember nincs igaz a földön, ki jót cselekszik és nem vétkezik.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Mindazon beszédekre, melyeket beszélnek, ne add szívedet, nehogy halljad szolgádat, a mint átkoz tégedet.
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
Mert bizony sok ízben úgy tudja szíved, hogy te is átkoztál másokat.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
Mindezeket megkisérlettem bölcseséggel; mondtam hadd leszek bölcs, de ő távol van én tőlem!
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
Távol van az, a mi van, s mély, mély: ki találhatja meg?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
Fordúltam én és arra volt szívem, hogy tudjak és vizsgálódjam, keressek bölcseséget meg számítást és tudjam, hogy a gonoszság balgaság, a balgatagság pedig eszelősség.
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
És találtam én a halálnál keserűbbnek az asszonyt, a ki olyan, hogy csupa tőr, és háló a szíve és bilincsek a kezei; a ki Isten előtt jó, megmenekül tőle, de a vétkes megfogatik általa.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
Lásd, ezt találtam, mondja Kóhélet, egyet egyhez adván hogy megtaláljam a számítást.
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
Amit lelkem még keresett, de nem találtam: férfit egyet találtam ezer közt, de asszonyt mindezek közt nem találtam.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
Csupán, lásd, ezt találtam: hogy Isten az embert egyenesnek alkotta, de ők sokféle mesterkedést kerestek.
