Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
| טוב שם משמן טוב ויום המות מיום הולדו׃ |
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
| טוב ללכת אל בית אבל מלכת אל בית משתה באשר הוא סוף כל האדם והחי יתן אל לבו׃ |
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
| טוב כעס משחק כי ברע פנים ייטב לב׃ |
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
| לב חכמים בבית אבל ולב כסילים בבית שמחה׃ |
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
| טוב לשמע גערת חכם מאיש שמע שיר כסילים׃ |
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
| כי כקול הסירים תחת הסיר כן שחק הכסיל וגם זה הבל׃ |
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
| כי העשק יהולל חכם ויאבד את לב מתנה׃ |
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
| טוב אחרית דבר מראשיתו טוב ארך רוח מגבה רוח׃ |
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
| אל תבהל ברוחך לכעוס כי כעס בחיק כסילים ינוח׃ |
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
| אל תאמר מה היה שהימים הראשנים היו טובים מאלה כי לא מחכמה שאלת על זה׃ |
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
| טובה חכמה עם נחלה ויתר לראי השמש׃ |
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
| כי בצל החכמה בצל הכסף ויתרון דעת החכמה תחיה בעליה׃ |
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
| ראה את מעשה האלהים כי מי יוכל לתקן את אשר עותו׃ |
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
| ביום טובה היה בטוב וביום רעה ראה גם את זה לעמת זה עשה האלהים על דברת שלא ימצא האדם אחריו מאומה׃ |
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
| את הכל ראיתי בימי הבלי יש צדיק אבד בצדקו ויש רשע מאריך ברעתו׃ |
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
| אל תהי צדיק הרבה ואל תתחכם יותר למה תשומם׃ |
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
| אל תרשע הרבה ואל תהי סכל למה תמות בלא עתך׃ |
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
| טוב אשר תאחז בזה וגם מזה אל תנח את ידך כי ירא אלהים יצא את כלם׃ |
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
| החכמה תעז לחכם מעשרה שליטים אשר היו בעיר׃ |
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
| כי אדם אין צדיק בארץ אשר יעשה טוב ולא יחטא׃ |
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
| גם לכל הדברים אשר ידברו אל תתן לבך אשר לא תשמע את עבדך מקללך׃ |
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
| כי גם פעמים רבות ידע לבך אשר גם את קללת אחרים׃ |
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
| כל זה נסיתי בחכמה אמרתי אחכמה והיא רחוקה ממני׃ |
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
| רחוק מה שהיה ועמק עמק מי ימצאנו׃ |
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
| סבותי אני ולבי לדעת ולתור ובקש חכמה וחשבון ולדעת רשע כסל והסכלות הוללות׃ |
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
| ומוצא אני מר ממות את האשה אשר היא מצודים וחרמים לבה אסורים ידיה טוב לפני האלהים ימלט ממנה וחוטא ילכד בה׃ |
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
| ראה זה מצאתי אמרה קהלת אחת לאחת למצא חשבון׃ |
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
| אשר עוד בקשה נפשי ולא מצאתי אדם אחד מאלף מצאתי ואשה בכל אלה לא מצאתי׃ |
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
| לבד ראה זה מצאתי אשר עשה האלהים את האדם ישר והמה בקשו חשבנות רבים׃ |
