Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
Yon bon non pi bon pase yon pomad swa, e jou mouri pi bon pase jou nou te ne a.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
Li pi bon pou ale nan kay k ap fè dèy pase nan kay k ap fè fèt; paske se konsa ke chak moun va fini, e sila ki vivan an pran sa a kè.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Tristès pi bon pase ri; paske lè figi moun nan tris, kè la vin pi bon.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
Panse a saj la anndan lakay k ap fè dèy; men panse a san konprann nan kay plezi.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
Li pi bon pou koute repwòch a yon nonm saj pase pou yon moun ta koute chanson a moun san konprann yo.
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
Paske tankou bwa pikan sèch pete nan dife; se konsa lè yon nonm ensanse ap ri; epi sa anplis se vanite.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Paske chantay ka fè yon nonm saj vin fou, e lajan anba tab fè kè vin konwonpi.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
Lè yon bagay fin fèt, li pi bon pase lè l te kòmanse a. Pasyans nan lespri pi bon pase awogans lespri a.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Pa chofè kè ou pou vin fache; paske fache rete nan kè a moun ensanse.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Pa di: “Poukisa jou lontan yo te pi bon pase jodi a”? Paske nanpwen sajès nan kesyon sa a.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Sajès ansanm ak eritaj bon, e se yon avantaj pou sila ki konn wè solèy yo.
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
Paske sajès se yon pwotèj, menm ke lajan se yon pwotèj la; men avantaj a bon konprann nan se ke sajès va prezève lavi a sila ki genyen l.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Konsidere zèv Bondye yo, paske se kilès ki ka drese sa ke Li menm te koube?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
Nan jou bonè yo fè kè kontan; men nan jou malè yo, reflechi—Bondye te fè tou de pou lòm pa dekouvri anyen nan sa k ap swiv li.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
Mwen te wè tout bagay pandan tout jou vanite mwen yo; gen yon nonm dwat ki mouri nan ladwati, ak yon nonm mechan ki fè vi li long ak mechanste li a.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Pa fè eksè nan ladwati, ni pa vin twò saj. Poukisa ou ta detwi pwòp tèt ou?
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Pa fè eksè nan mechanste, ni pa vin ensanse. Poukisa ou ta vle mouri avan lè ou?
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
Li bon pou ou ta kenbe pran yon bagay san ou pa lage lòt la; paske sila ki gen lakrent Bondye a ap vini ak tou de.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
Sajès ranfòse yon nonm saj plis pase dis gwo chèf ki nan yon vil.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Anverite, nanpwen yon moun dwat sou latè ki fè sa ki bon tout tan, e ki pa janm peche.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Anplis, pa pran a kè tout pawòl ki pale, sof ke ou ta tande sèvitè ou lè l ap bay ou madichon.
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
Paske ou vin konprann ke ou menm tou anpil fwa konn bay moun madichon.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
Mwen te tante fè tout sa ak sajès e mwen te di: “Mwen va saj”, men sa te chape lwen mwen.
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
Sa ki te konn egziste vin lwen, e se yon mistè menm. Se kilès ki ka dekouvri li?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
Mwen te dirije panse m pou konnen; pou fè ankèt e chache sajès avèk rezon, e pou konnen mechanste se foli; e foli menm rive fè moun fou.
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
Epi mwen te dekouvri pi anmè pase mouri, kè a fanm ki fè pèlen an. Men li yo se tankou chenn. Yon moun ki plè Bondye va chape anba men l, men pechè a va vin kaptire anba l.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
“Gade byen, se sa mwen dekouvri,” predikatè a di: “Ajoute yon bagay a yon lòt pou twouve konprann.”
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
Sou sila m toujou ap chache a, men m poko jwenn; mwen te twouve yon nonm pami mil, men mwen pa t jwenn fanm pami tout sa yo.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
Men gade, se sèl sa mwen dekouvri; Bondye te fè lòm kanpe dwat, men yo chache anpil manèv pou vin koube.
